Скоро в Плиска и изгражданите в околността й манастири били създадени благоприятни условия за творчески труд, в които най-дейно участие взел и св. Климент. Тук той заедно с Константин Преславски създал първите оригинални български химнографски творби. През 887 г. Климент в израз извънредно високо доверие бил изпратен от княз Борис в областта Кутмичевица (в днешна Македония и Албания), където имало най-силна потребност от утвърждаването на Христовата вяра.
През 887 г. Климент в израз извънредно високо доверие бил изпратен от княз Борис в областта Кутмичевица (в днешна Македония и Албания),където имало най-силна потребност от утвърждаването на Христовата вяра.,zа6тото там били най_инатите българи,които не искали да предават еzи4еската си вяра.
СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Великият български просветител, най-близкият и знаменит последовател на Светите братя Кирил и Методий, "произлизал от мизите" (българите) и бил роден към 835 г. "Още като млад и крехък", както четем житието му, написано от архиепископ Теофилакт Охридски, той следвал св. Методий – може би още от времето, когато последният управлявал една "Славиния" (княжество) по р. Струма на територията на Византия. Климент последвал Методий в манастира "Полихрон", където по-късно дошъл и св. Константин-Кирил Философ. Климент участвал в първите преводи на Светите братя, а може би и в т.нар. "Хазарска мисия" (860-861 г.). Участвал в подготовката и провеждането на Моравската мисия, а през 868 г. в Рим бил ръкоположен за презвитер от папа Адриан ІІ. След смъртта на Кирил (869 г.) заедно с Методий се завръща във Великоморавия. Макар да няма преки данни за дейността му, няма съмнение, че Климент бил най-близкият помощник на моравския архиепископ, а навярно и на наследника му св. Горазд.
След прогонването на мисията от Средна Европа Климент заедно с Наум и Ангеларий бяга в България (885-886 г.). Пристигането им в Плиска било чакано от св. княз Борис-Михаил, който виждал в Климент и спътниците му основата на изграждащата се българската християнска култура. Климент и Наум били поверени на болярина Есхач, комуто Борис заръчал: "Приеми учителите с всяка почит, докато направим за тях напълно онова, което трябва да се направи." Скоро в Плиска и изгражданите в околността й манастири били създадени благоприятни условия за творчески труд, в които най-дейно участие взел и св. Климент. Тук той заедно с Константин Преславски създал първите оригинални български химнографски творби. През 887 г. Климент в израз извънредно високо доверие бил изпратен от княз Борис в областта Кутмичевица (в днешна Македония и Албания), където имало най-силна потребност от утвърждаването на Христовата вяра. Така Климент укрепвал и българските позиции с оглед на старото съперничество с Византия. Той се установил се установил в стария български град Девол (дн. Звезда кале, недалеч от Корча в Албания), а в интерес на мисията Борис дори сменил областния управител. Новия комит Домета станал най-близкият помощник на великия просветител в неговата работа. Развитата от Климент дейност и днес впечатлява с мащабите си – в градовете Девол, Охрид, Главиница били създадени училища за начална грамотност. За седем години били подготвени близо три хиляди и петстотин ученици – бъдещи свещеници и учители. Климент превел от гръцки или пък създал на старобългарски разнообразни произведения, свързани с християнския култ. През 893 г., когато старобългарският език станал официален за църквата и държавната администрация, св. Климент бил ръкоположен за "пръв епископ на български език". Поверен му бил църковният надзор на "третата част на Българското царство" – днешна Македония и Албания. Като писател Климент работил най-вече в Охрид, където изградил манастира "Св. Пантелеймон". Той създал поучителни и похвални слова, химнографски творби, вероятно той е автор и на някои от съчиненията, разказващи за св.св. Кирил и Методий.
Около 910 г., може би не без връзка със смъртта на своя най-близък сподвижник и събрат св. Наум, Климент поискал от цар Симеон позволение да се оттегли от поста си. Царят разубедил светия отец, като го молел горещо да не прекратява пастирската си мисия. Св. Климент починал в дълбока старост на 27 юли 916 г. и бил погребан от учениците си в манастира "Св. Пантелеймон". Скоро в негова памет били създадени служба и пространно житие (изгубено), което е в основата на гръцкото житие, дело на охридския архиепископ Теофилакт (началото на ХІІ в.). Мощите на св. Климент се пазят в църквата "Св. Богородица Перивлептос" (наричана още "Св. Климент Нови") в Охрид. Черепът на светеца през ХVІІ или ХVІІІ в. бил отнесен в манастира "Св. Йоан Продром" край Бер (Верия, днес в Гърция). Кост от ръката му се съхранява в църквата "Св. Седмочисленици" в София.
Църквата отбелязва паметта на великия Климент на 25 ноември (заедно със св. Климент, папа Римски) и в деня на успението му ( 27 юли), който е празник на Светите Седмочисленици.
|