|
Кратко животоописание
Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, после в България построил - обновил около 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсявал със стенописи. В края на живота си се установил в Черепишкия манастир, дето починал в 1620 година. При гроба му ставали чудеса.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Житие на св. Пимен Зографски
Знаменитият икономисец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.
Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Духовният будител св. Пимен Зографски
Маргарита Харбова
Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство.
Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни.
Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.
Делото на св. Пимен Зографски е все още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи, но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.
Св. Пимен Зографски достига по свой начин до величието на българския дух, жив и действен след три века османско владичество - дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига това, увлича свои ученици и следовници на "ползу роду". Св. Пимен Зографски запалва угасналите духовни огнища в своя роден край Софийския, възстановява стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следовници, разтваря широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХв.
В житието му четем:
"Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои."
Достига и до разорения Суходолски манастир в Западна Стара планина, близо до град Княжевац (останал днес в пределите на Сърбия). В надписа на манастирската църква се чете:
"С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".
В своята "История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския манастир дошли и взели нетленните мощи на монаха-строител, ваятел и зограф, проповедник на родния български език, изписвал и надписите на възстановените църкви на български език.
Възстановяването на разрушен и изоставен храм за един месец означава умела организация под ръководството на монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, но и вдъхновени от възраждането на стария градеж, съхранил християнската духовност през вековете. Познаващ в дълбочина процесите на изграждане и стенописване, законите на приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото възстановяване на храма. Той е част от българската общност, лишена от светата обител и очаква с трепет и нетърпение нейното възраждане. С възстановяването на всеки храм монахът Пимен участва във възраждането на християнския дух на българския етнос, в утвърждаването му в културното пространство на Балканите.
Сто четиридесет и четири години след кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда спомените за твореца на страници от своята "История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития български" (1762 г.).
"Свети Пимен преподобни приел в Изограф (Зограф) монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Св. Гора и дошъл в Софийска епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черкви. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом."
Жив бил сред българските монаси на Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил вещ в манастирското строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.
В житието на св. Пимен Зографски, писано от неговия ученик Памфилий монах от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем:
"Този свети Пимен (в мире Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, почина баща му, а майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата "Св. великомъченик Георги". При този духовник той прекара шест години... И замина сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и остана в Зографския манастир между своите съплеменни братя българи... Тук освен служение в църква, на светията бе възложено и манастирското строителство... като не преставаше и икони на светии да изписва... После се отправи светията с ученика си Памфилий на път за Отечеството."
През 1596 г. св. Пимен възобновява и изписва храма на Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски", разположен в непосредствена близост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро той изписва образите на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай Нови Софийски.
Светец-закрилник на София, св. Пимен оставя чрез стенописите си образите на софийските светци от средата на ХVI в., но не забравя и закрилника на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто образ изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.
В последните двадесет и пет години от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до бреговете на Преспанското езеро, за да възстановява разрушени храмове и да ги стенописва.
В своята История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред "просиялите български светци", повярвал в силата, в духа на своя поробен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за Хилендарския монах Паисий, оставя след себе си възобновени църкви и манастири.
Монахът Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: "След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир". Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се чества на 3 ноември.
|
Пимен Зографски