Последовател на Априлов и Венелин е д-р Христо Даскалов (1832-1863). Краткият му живот е наситен с многобройни усилия за разкриване и опазване на българските исторически паметници. Даскалов получава широко образование в Русия, където учи над 10 години. Отначало той е стипендиант в Императорският лицей в Одеса, а по-късно следва в Санкт Петербург и Москва. Свързва се с руските учени Хилфердинг, Срезневски, Бодянски, Буслаев, Погодин и едни от основателите на Руския исторически музей братя Уварови. Под тяхно влияние той се впуска в издирване и изследване на български документи и паметници. В резултат на това са публикувани в руският печат няколко негови обширни статии критикуващи гръцкото духовенство и неговият стремеж да се заличи всичко българско. В статията си “Возрождение болгар или реакция в Европейской Турции” отпечатана в сп.”Русская беседа” през 1858 г., той подчертава стремежа на българите да съхранят всеки български паметник като историческа светиня, на която ще дойде времето за да проговори в подкрепа на българската история. Тази статия, както и “Турски работи” отпечатана през 1858 г. в “Русский вестник” довеждат Даскалов до остър спор с Руският Св.Синод относно фанариотите и тяхната дейност за унищожаване на българските ръкописи и паметници.
Едно от най-важните изследвания на д-р Хр.Даскалов е “Открытия в древной столице болгарской Тырнове”, публикувано през 1859 г. в отделна книжка след изнасянето му като доклад пред Дружеството за история и руски археологически древности при Московския университет. В проучването се обръща внимание на трагичното състояние на средновековните паметници в Търново. Най-подробно е изследвана църквата “Св. 40 мъченици”. Според Даскалов, тя е Великата Лавра съхранила безценни паметници от средновековната ни история. Даскалов прониква в нея (църквата е превърната в джамия от завоевателите) и преписва надписите от колоните на Омуртаг и Иван Асен II. По този препис Г.С.Раковски публикува в брошурата си посветена на Асеневци надписа на Иван Асен II. Даскалов заснема плана на “Св. 40 мъченици” и на църквата “Св. Петър и Павел” и ги прилага към публикацията си. Подробното описание на църквите в Търново и другите паметници е много важно за нас днес, тъй като с времето, а и с унищожителното земетресение от 1913 г. много от тях са заличени...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите