Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава част от Византия), а също периодично нападат Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. са отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно са победени и от русите. През 1241 г. войските им са разгромени от новопоявилите се в Европа татари. Много кумански племена бягат в Унгария и България, където трайно се устанояват и са асимилирани сред местното население. Онези кумани, които остават в земите на днешна Русия, са подчинени от Златната орда.

През 13 век куманите от Молдова и Влашко са покръстени в римокатолическата традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал днешните Румъния и Република Молдова. Диоцезът съществува до 1523 г.


Куманите и Второто българско царство [редактиране]
Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и високи постове сред българската аристокрация. Ето как обобщава ролята на куманите историкът Пламен Павлов:

„ ...много от събитията в историята на Второто българско царство не биха били разбрани напълно, ако игнорираме участието в тях на съюзниците или наемните отряди от кумани, татари и алани. Няма спор обаче, че сред тях най-съществен принос за българската историческа съдба през XII-XIV в. имат куманите. Този интересен, в някои отношения дори "загадъчен" народ дал на България не само своята съюзна помощ, бележити военачалници, династичните родове на Тертеровци и Шишмановци, но е оставил свои следи и в българската традиционна култура. “

Заселилите се кумани по нашите земи постепенно са претопени сред местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град Куманово, днес в Република Македония. Според някои историци и етнографи от куманите произлизат шопите в Западна България.