|
Писанието Ви показва, че Убавците и Убавиците (поднасям извиненията си на последните) не са способни на абстрактно или задълбочено мислене. Те задържат погледа си само на повърхността (на огледалото) и замазват нещата, не желаейки да вникват в тяхната същност. И ако значението на Убавиците е огромно, понеже те красят света, а пък той около тях се върти, то дали Убавците нещо чинят?
В отговор на:
Г-н Ристе Тамарински прокара тезата за единство между религия и език и от там промяна на самосъзнанието.
Разбирането на историята на Средновековието не се удава на хората, които подценяват ролята на религията. Тогавашните хора са били преди всичко религиозни, вярващи. Религията е била достатъчна за самосъзнанието им.
В много случаи, смяната на религията е достатъчен повод и обяснение за смяната на езика. Давал съм примери. Но не бих могъл да твърдя, че смяната на религията винаги води до съответна смяна на езика. Това се е случвало достатъчно много пъти и не бива да ни учудва, че такова нещо се е случвало, но това не е правило, понеже ако беше правило, то в нашата част от света (Европа, Средиземнморието, Близкия изток) щеше да има само два езика: гръцки и арабски.
Северна Африка преминала на арабски език и повечето от жителите й станали араби не толкова заради гени, прекосили Синай в нечии чресла, а най-вече заради свещена книга, написана на арабски език.
Московията също така се ославянчила едновременно с покръстването си.
Австралия и Канада сега са англоезични стран преди всичко заради преселниците (мигрантите), т.е. заради гени в чресла, ама Южна и Централна Америка е Латинска преди всичко заради свещениците.
След като прусите възприели протестантството, което изисква четене на Светото Писание на роден език, и след като не се намерил кой да го преведе на пруски, прусите предпочели да сменят родния си език с немски, за да четат образцовия превод на Мартин Лутер. Техните "роднини" литовците и латвийците, които си останали католици, си запазили родния език от балтийската група, понеже при католиците четенето на Светото Писание е задължение само на образованите свещеници.
Обобщение: Религията през Средновековието е от основно значение за самосъзнанието. Щом е било възможно населението да смени религията си, то смяната на езика е също така възможна.
Теза за единство между религия и език аз не бях прокарвал, но за това има смисъл да се разсъждава при условие, че човек умее да различава причина от следствие. Първо, не знам важен пример, при който езикът да е определил религията, докато примери за обратното има много.
В отговор на:
.. Следователно между днешен българин и болгар зее огромна пропаст..
Пропаст практически със същата дълбочина зее и между днешен българин и славяногласен езичник от началото на 9-ти век. Това, че жителите на Батак и на околните помашки села говорели на един и същ език, не попречило на едните да изколят другите. Даже до съвсем скоро едноезични все още се колеха в Босна.
В отговор на:
Ми това бракята мкедонци ни доказаха,че е най-лесното за смяна нещо-само една дума-се едно си прекръста колата от Мерцедес на БМВ без да барна и една гайка освен ена пиклива емблема
С това съм съгласен: Етнонимът имал по-малко значение от езика и много по-малко от религията. Повечето хора дори не изпитвали нужда да имат свой етноним. Босненските мюсюлмани примерно и досега си нямат етноним.
Но и Вие ще трябва да се съгласите, че е напълно възможна и по-голяма смяна – например колата Ви да премине от бензин на газ. Случаите със смяна на езика са достатъчно много и не бива да ни учудват.
В отговор на:
За християнството можем смело да кажем,че никога не е изисквало смяна на езика.
Ислямът също така не го изисква. Но вярващите сами преминавали на този език, на който им е по удобно да изповядват религията. Ако пасторът не ще да научи езика на пасомите, то на пасомите не им остава друго, освен те да научат езика на пастора. Последното например важи практически за цяла Латинска Америка.
В отговор на:
..Да видим обаче каква е разликата между българин и славянин -християнин - ми тя е само в народоимето.
Имате пред вид съвременен българин, нали? Съвременният българин е славянин по език. Ако той освен това е християнин, а не промерно комуняга или някаква друга чучулига, то той е славянин-християнин: християнин по религия и славянин по език. От трите думи – българин, християнин и славянин, последната (славянин) увисва, понеже тя е обективна класификация от външен наблюдател, която аз съм длъжен да приема, така както приемам диагноза от лекар, докато първите две думи (християнин и българин) винаги са представлявали самоидентификация.
Разбрахте ли, че Вашият въпрос (каква е разликата между българин и славянин-християнин) е некоректен или Убавците трудно разбират подобно нещо? Ами че дори според Вашите схващания българинът е славянин-християнин. Според мене българинът е славянин по език и християнин по религия. Можете да питате каква е разликата между българинът и сърбинът, например. И двамата са християни по религия, и двамата са славяни по език. Разлика обаче има, и тя не е само в етнонима (названието). Разликата е предимно в другите слоеве на културата. Сърбинът например не се смущава да псува Бог и Света Богородица, а за българина това е недопустимо.
Е, макар че с гърците и румънците говорим на различни езици, по култура българите сме по-близки до гърците и власите, отколкото до сърбите (или пък руснаците). Тази близост на културата (с гърците и власите) се обуславя както от общото ни балканско ромейско-гяурско минало, така и от общите ни гени.
Общо балканско-ромейско минало и донякъде общи гени имаме и с турците, понеже в огромното си мнозинство турците от Нашенско и от Анадола са потомци на местни християни, които преминали на турски език при ислямизацията си.
Обобщение: Ние сме хем българи, хем християни, хем славяни.
Аз знам, че съм българин по рождение.
Знам, че съм християнин: кръстен съм още в ранна детска възраст.
Приемам, че съм славянин, като диагноза. Така както бих приел и диагноза диабетик, ако тя е поставена от лекар. Не бих отричал с някакви нелогични доводи (майка ми и баща ми не били диабетици, например), а просто бих си бил редовно инсулин. Ако си бия редовно инсулин (или пия редовно хапчета), всякаква диагноза за хронична болест не би смутила особено пълноценния ми живот. Най-малкото, не бива да се изживявам като диабетик, да се оплаквам или да се претендирам за нещо въз основа на диагнозата си. Трябва просто редовно да си бия инсулин.
|
Re: Самосъзнанието [re: Убaвeц]
