|
Преди 10 - 15 века т.е. 6-11 век менюто на тогавашните прабългари и впоследствие оформения български етнос е било значително по-малко от днешното.
Една корекция на вашия списък - имало е лук - още от края на Мезолита това е култивирано растение по тези земи. Не всички пиперки са внос от Америка - според стенописите от Боянската църква е имало дребни, ситни чушки, най-вероятно люти, някакъв предшественик на днешните чорбаджийски чушки. Предполага се, че са дошли от Индия, най-вероятно през първото хилядолетие до новата ера. Нелютите вариации от типа капия и камби са внос от Новия свят.
Какво са ядяли тогавашните хора по нашите ширини и в днешната териория на Украйна?
На първо място в диетата им, особено на прабългарите е било месото - от овце, кози, коне, по-малко говеждо. Пиело се е и мляко, но сурово. Изобщо варенето на млякото е доста късно изобретение. Оставяло се е да преседи и отгоре се е обирало маслото, а останалата част е подсирвана на сирене, но не саламурения тип, а най-вероятно е било от типа сирене в тулум, което до скоро се намираше по селата. Първообразът на сиренето в тулум е било на сирене в прясно одрана кожа, затворена плътно. Получавало се е нещо средно между днешното сирене и изварата, което не се е разваляло лесно. Що се отнася до вкуса то можем само да гадаем дали е било миризливо или откровено гадно по днешните стандарти.
Месото се е обработвало термично или на шиш или в глинени съдове се задушавало или варяло. Имало е и консервирано месо. Например бабека - един вид деликатес днес най-вероятно е реминисценция именно от този период. Суджуците и луканките също. Вероятно и осоленото месо и сланина в бъчви, но по-вероятно да са наследство от славяните. Имало е и разнообразни сушеници, пастърми, създърми.
Ядало се е риба, главно прясна или сушена. Изобщо тогава солта е била скъп артикул и не е била ползвана толкова масово в приготвянето на зимнина или в готвенето, както да кажем през Възраждането.
Яйцата също са присъствали активно в менюто, въпреки че едва ли са били главно от кокошки.
От зърнените храни масовото е било просото, ечемика и овеса, ръжта също в по-блатистите райони. А блатисто е било на доста места, където днес е сух пушинак. Булгурът и тарханата са били основното, а не месения хляб. Едва с развитието на местните воденици и след това навлизането на вятърните мелници в Лудогорието след 15 век започват да се утилизират в брашно зърнените запаси.
Друга основна храна са били жълъдите. И то не само при нас. В Англия например бедните селяни в гористите райони чак до Елизабетинската епоха са имали основна храна от каша от настъргани жълъди. В Русия до Революцията кашата от варено просо с масло е била деликатес. Белият хляб е бил скъп лукс. Оризът е късна заемка в нашата кухня, едва от 15 век нататък. Консумирала се е леща, зрял грах, фий, бакла, вероятно към 10-11 век вече и нахут.
От зеленчуците масовото е било зеленишите - коприва, лапад, киселец, див лук, култивиран лук, чесън, алабаш, който е заемал мястото на картофите, ряпа, вероятно и разновидности на цвеклото, моркови, които са били доста далеч в култивационно отношение от днешните хрупкави и сочни морковчета:) Отглеждали са и разни подправки - джоджен, копър, магданоз, целина, а след 14-15 век и хрян. Вносните подправки са били лукс в храната на богатите и в подправянето на виното.
Плодовете са били предимно консумирани пресни и рядко консервирани тоест за тогава консервиран плод е означавало сушен плод. Имайте на предвид, че овошните градини са били рядкост. Например днес всички знаем, че в Предбалкана са масови насажденията от сини сливи и едри сортове круши и ябълки. Но...това е така едва от 18 век, когато тези сортове са внесени от Мала Азия. Преди това са се ядяли диви круши, киселици, берели са се диви ягоди, боровинки, малини, трънки. Имало е грозде, но предимно сортове, които днес вече не се използват и са били от винени сортове, а не днешните десертни сортове, които са внесени едва към 17-18 век. Имало е дини и пъпеши, но не масово, а главно в Тракия около големите градове.
Мазнините и подсладителите - разчитало се е на лой от различни животни и по-късно с уседналия етап на живеене и на свинска мас и сланина. Маслото също е била добре застъпено. Изобщо тогава синоним на хубаво е било мазното.
Медът и ширата са били основните подсладители. Петмезът тоест захарния сироп добиван чрез пресоване и варене на захарно сорго и късна заемка на внесеното през 16-17 век по нашите земи захарно сорго. Захарта я е имало, но се е ползвала главно като лекарство. Изобщо много неща рядки и скъпи са били използвани като един вид пенкилери от тогавашната медицина.
Водата се е пиела, но само в по-малките селца, където е имало чисти водоизточници. Главно се е пиело обработено тоест подквасено или подкиселено мляко и кумис от конско мляко, вероятно и айряни. Славяните са пиели и доста квас. Славянския вариант на келтския и германски ейл и по-късно бира. И до днес квас се пие в Русия. Не е чак толкова лошо питие. Виното е било - поне ако се доверяваме на византийски източници - кисело, недоузряло, не добре направено. Медовината явно е била масовото алкохолно питие. Представлявала е нещо подобно на английския ейл, но по-сладникава и вероятно с 3-4 % алкохолно съдържание. Това е била нетрайна напитка, която е трябвало се консумира в близък срок след варенето. Концентрирания алкохол най-вероятно е имало. Още за траките се знае, че са варяли от зърно нещо подобно на шотландското уиски. Вероятно тази традиция и продължена и от славяните и впоследствие оформилия се български етнос, но вече на база на ферментация на горски плодове, а не на зърно.
Редактирано от Morrigan* на 14.10.08 11:26.
|
Re: Какво е било менюто преди 1000 – 1500 години? [re: rama_m]
