Яли са доста храни от типа на булгура или на вареното жито, дето го раздават по погребения. Но не само пшеница, но и ръж, ечемик, просо. Дължи се на факта, че да направиш от събраното жито брашно си е проблем. Мелници /воденици/ е имало, но са били хайтек и сравнително редки. А да се мели с ръчни хромели е тежък труд.

Яли са много каши, чорби и всичко, което по консистенция е между двете.

Изобщо хляб / от всякакви житни/ е имало може би не всеки ден. Обикновено са го пекли в огнището или на подници. Обаче май вече е имало баници и пирожки.

Докато населението не е било много плътно е имало достатъчно месо – овче /и агнешко/, козе, говеждо, свинско, птиче /кокошки, патици, гъски/.

В някои периоди, в някои райони значителна роля е играел и дивечът – сърни, елени, свини, всякакви птици, включително лебеди, гълъби и дребни пойни птици.

Мляко, сирене /дали е бяло сирене или някакъв протокашкавал/ и яйца е имало винаги. Всъщност да правиш млякото на сирене е било начин да се консервира храна за зимата. Предполагам, че е имало и някакъв вид кисело мляко и айрян.

Овкусявали са с чесън и други лукове, мащерка, босилек и т.н. /предполагам/. Източните подправки /черен пипер, канела и т.н. / са били известни, но много скъпи – примерно като трюфелите сега.

Яли са плодове /ябълки, круши, череши, праскови, на юг смокини и маслини/, грозде, горски плодове – кестени,малини, къпини, боровинки / , гъби. В някои периоди и някои райони и жълъди.

Подслаждали са си с мед или с петмез. На някой голям богаташ може и да му се е случило да опита индийска тръстикова захар, но не е много вероятно.

Пиели са много вино, защото да пиеш вино, което съдържа спирт и донякъде дезинфекцира е било макар и да звучи парадоксално по-здравословно отколкото да пиеш често замърсената вода. Било е питие за всички, включително за жени и деца от най-ранна възраст, но вероятно са го разреждали.

Правели са и са пиели и медовина, която са успявали да докарат и с по-голям алкохолен градус от виното.

Пиво по нашите земи май е нямало.