В отговор на:
Иначе за българите е ясно - все пак факта, че се разбираме с другите славянски народи без да сме учили техния език подсказва нещо!
Подсказва, че след една капитулация и навлизане на византийската войска до Плиска българските имена и българския език се замеменят със славянски по плана на патриарх Фотий за изтриване веднъж за винаги на българския етнически елемент наречен с невинното име "дълбок мир" , който в същност е диктат с унизителни клаузи:
1.Прекратяване на всякакви приготовления за приемане на християнството от Рим и принудително кръщение на пратениците на хан Борис за подписване на капитулацията още веднага след пристигането в Константинопол. Едновременно с кръщение в христова вяра на ханските пратеници са им дадени не общохристиянски имена както е била практиката а славянски такива.
2. Задължение на новопокръстения тайно от Великия боилски съвет Борис-Михаил да стартира славянизация чрез приемане на откупените от Константинопол от пазарите за роби във Венеция прогонени от великоморавските славяни помощник-мисионери ("ученици").
Причината е двойнствената политика на българските ханове и Константинопол вижда удобен случай да скъса веднъж за винаги българската идентичност и да я замени със славянска.
Както Кубрат е бил федерат на Константинопол така и Аспарух е намерил спасението бягайки от преследващите го хазари към същата Византия на която е бил подчинен баща му.
Но вместо да пазят северните граници на Bизантия от прииждащите всяка пролет номадски нашественици, българските ханове се изхитрили и ги пропускали през своите земи да опустошавят византийските теми.
Не стига това, ами българите си присвоявали периодично опожарените от номадските набези византийски земи, процес който нашите историографи наричат "териториално разширение".
Именно лакомията на българите им коствала загубата на своята идентичност и последвалото пославянчване.
Редактирано от ufil на 24.09.08 23:52.
след една капитулация и навлизане на византийската [re: deLake]
