Реших да направя една малка топ-класация на нашенските ментета. Кгава дума за ментетата по-тясно свързани с нашата история, а не и тези като Константиновия дар дето също дават отражение като и в другите европейски държави:
1. Пинценовата грамота - макар днес това менте вече да е засенчено от други, то в кр. на ХІХ е имало такова значение, че дори в Иречековата история родословието на Комитопулите е изведено от Шишман І.
2. Гербовника на адмирал Охмуевич - той е бил не само талантлив адмирал, но и добър майстор на ментета. На неговата творба трябва да се признае, че е вложен труд и мисъл, а не е просто невежо и недодялано произведение. При съставянето са ползвани и запазени гербове от монети и саркофази, тъй че макар и да не е това, за което се представя, все пак отразява достоверно някои емблеми и гербове съществували по времето на адмирала. Разбира се не всички и не всичко, но удачно е разбрал, че една лъжа се скрива най-добре между две истини.
3. Веда словена - голямата грешка на Веркович е, че като е решил да направи менте ... го е направил с обем 2 тома. А при това положение шанса ментето да не лъсне е нищожен. Да не говорим, че е много по-лесно да пробуташ двутомник ала-допълнен провод на Манасиевата хроника, а съвсем друго новосъбрани древни песни. Все пак съвременниците му е можело ласно да проверят дали тези песни се пеят. Тъй че ментето преминало като метеор - блеснало ярко и бързо угаснало.
4. Историята на Дагфар. Волжките българи са имали истории, и щом са имали, все някой трябвало да достагне до нас и достигналата е Джагфаровата. Тази водеща аргументация за автентичност доста напомня онази фраза колко Алаховци имало и кой му бил пророк. Сиреч тук автентичността е преди всичко въпрос на вяра, а не и на знание. Знанието показва едно - става дума за менте. Проблеми около автентичността много - не се споменава в известните отдавна извори, това, което не е копирано от известните извори не намира потвърждение от новите находки и т.н.
5. Сказание за дъщерята на хана - би трябвало да е волжко-бълг. Илиада ими поне Одисеята на КГБ. Невежеството на автора, познаването на ограничен брой източници, интелектуалното ниво и др. подобни са довели до това да се получи едно нещо с никаква художествена стойност и още по-малко научна. За него поне се сочи алтернативен и атрактивен автор - КГБ. Но при това качество и възможностите на Комитета е ясно, че и тази кандидатура отпада.
6. Псевдо-Калимановата грамота - предполага се, че основната идея не е било да се направи менте, а да се съберат и опишат грамотите, които Душан наредил да бъдат унищожени. По същество представлява компилация от грамоти, но най-вероятно са възпроизведени по памет, което ще рече, че са просто един бледен спомен за оригинала.
7. Воденския надпис - най-вероятно при ремонт на храма са решили да подновят и храгментарно запазения ктиторски надпис. А големите празнини са били доста волно запълнени от текст, който според познанията на автора на поправката ще да е стоял на липсващите парчета.
8. Надгробната плоча на царица Ана-Мария Унгарска - плочата се появява и мистериозно изчезва. Обяснението е, че е станало за да не лъсне ментето ... веднъж изчезнало си остава въпросът дали пък не е било истинско.
9. Релефът от Евксиноград - изобразява прабългарин или поне човек, който е облечен така както са изобразени българите в Менелогия на Василий ІІ и Омуртаг в историята на Скилица (Мадридския препис). Въпросът за автенничността му обаче е по-скоро дискусионен, но творбата заради спора си остава сравнително малко позната.
10. Дяконските одежди на Левски - те са по-скоро една несъстояла се сензация. Но тъй като интересът към Левски е голям, можеше да станат направо хит, ако навреме не беше поставен въпроса за достоверността им.
Да не кажете, че съм сложил всичко - оставям възможности със спорните печати на Калоян и Шишмановия от Рилския хрисувул. Аз лично не ги споделям, тъй че ги оставих извън класацията.
__________________________________
|