|
За тази тема ме насочи поста на Last Roman ,,Византия е била щитът на Европа на изток срещу исляма...". Лично за мен Източната Римска Империя губи всички решителни битки с исляма от неговото зараждане, до падането на Константинопол през 1453 г.
Най-значителната в цялата история на ИРИ и същевременно най-решителна за бъдещето на исляма битка се води край Ярмук. Източниците ни дават различни сведения за численоста на армиите( ИРИ 100-200 000 срещу 24-40 000 Халифат), но в едно са единодушни - съотношението на силите е решително в полза на ИРИ. Сраженията започват на 15 август 636 г. и завършват на 20 август с катастрофа за Империята - освен 70-120 000 убити, загубени са Сирия и Палестина. През 642 г. Египет бива откъснат от Източната Римска Империя, а персийските войски са смазани в битките край Кадисия през 637 г. и Нефавенд в 642 г. През 674 г. арабите на Муавиа I започват първата обсада на Константинопол. Настъпващата зима ще ги принуди да се оттеглят, а изобретяването на гръцкия огън и прилагането му от флотата ще свали морската блокада през 677 г. През 711 г. арабските армии вече са прегазили северна Африка чак до Атлантическия океан . Оттам те се насочват на север, преминават през Гибралтарския пролив и завладяват Испания . Поражда се страх, че мюсюлманите може да покорят цяла християнска Европа. За свалянето на втората блокада на Константинопол 717-718 г. - "Щита на Европа" се оказал недостатъчен та се наложила употребата на български меч. На 25 октомври 732 г. в Мусе, до стария римски път от Поатие за Тур (средата на днешна Франция), франкската армия, водена от майордома на кралства Нойстрия и Австразия Карл Мартел и от херцога на Аквитания Йод, след седемдневни сблъсъци разбива берберските отряди, начело с най-висшият военен сановник на Испания, емирът Абд ар-Рахман. За по-малко от един век бедуините създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан , каквато светът не е виждал дотогава. И навсякъде, където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра-исляма.
Следващата решителна битка на Империята срещу исляма (Селджукския Султанат) е при Мацинкерт. На 26 август 1071 г. водената от Роман IV Диоген армия е разгромена от селджуците на Алп Арслан. В резултат следва гражданска война, загуба на Антиохия, Едеса, Анатолия. Мала Азия е залята от селджукските турци. Хилядолетната Империя де факто губи статуса си на велика сила. ИРИ вече не е "Щита на Европа", а по-скоро "Тъпана на Исляма".
Империята е обречена. Кръстоносците от Първия кръстоносен поход през 1099 г. ще превземат Йерусалим и ще реанимират ИРИ за още 100 години., но
като цяло войната с исляма е обречена.
Финалния акорд в този сблъсък е битката при Мириокефалон през 1176 г. На 17 септември 1176 година голяма ромейска армия водена от Мануил І Комнин претърпява пълно поражение от селджуците при Мириокефалон. Тази битка слага край на опита за "реконкиста" в Мала Азия. Останалото е агония.
|
Възходът на исляма
