Дневни записки на пътуването на Александър Григориевич Краснокутски през 1808 година

Преди изгрев слънце напуснах Казанлък... Пристигнах в село Шипка, близо до Шипченския балкан... Видът на този балкан предизвиква ужас, а да се преминава, дори при слаб вятър е опасно. Върхът му е съвсем гол, няма не само дървета, но и храсти. Когато е ветровито, много хора загиват в тази планина. Най-важните куриери са принудени понякога да чакат цяла садмица благоприятно време. За мое щастие безпрепятствено можах да потегля през планината, защото нямаше вятър.... Накрая след 9 часа бях на самия връх...
Спусках се от планината. На някои места бях принуден да слизам от коня и понеже беше много стръмно, се свличах гръб, както правеха всичките ми спътници. Пет часа се борих с тази ужасна планина, накрая благополучно преминах опасните стръмнини и посред нощ пристигнах в град Търнов, на 18 часа от Казанлък.

Разказ за странствието и пътешествието на монах Партений през 1835 година

Пристигнахме (в Габрово) рано сутринта и се подкрепихме, защото ни предстоеше дълъг и труден път. Балканът трябваше да преминем за един ден, а пътят от България до Тракия на разстояние от 35 версти няма никакво населено място. Тук попаднахме на двама спътници българи. Като призовахме Бога на помощ, ние тръгнахме и започнахме да се изкачваме по остри скали към високия връх на Балкана. Изминахме 25 версти и често почивахме. Като стигнахме самия връх, спряхме. ... Преди това това място е било почти непроходимо, с големи усилия са го преминавали пеша или на коне, а сега без всякакви усилия тук се движат каруци. По време на войната от 1828 година руските воини разчистили и оправили пътя и прекарали оттук цялата военна артилерия.

Редактирано от Лил на 11.07.08 17:18.