и според описанието на Константин Иречек, "Пътувания по България", София, 1974, стр. 272 през 1880 година той е изглеждал така:

"Между две паралелни дълбоки долини, които със своето устие се отварят към Казанлъшката котловина, се издига природно укрепен връх, от двете страни стръмен, обаче към гребена си полека-лека се снишава. Почти на носа на този връх лъкатуши шосето с много кривулици, зарито в тясна дълбока яма. При все че постоянно го поправят, то бива често съвършено измивано от планинските порои, та прилича на коритото на някой поток. По местата, където на върха се издига някоя нова тераса и където шосето преминава от левия му склон на десния или обратно, се познаваха позициите на войната; тук дървени кръстове, там землянки - глинени полуподземни къщички, в които зимували войниците, фашини, обкопи от нанесен камънак и т. н."

По южните старопланински склонове шосето е преминавало по билото, което започва от връх Свети Никола. Трасето се вижда на тази снимка - заобикаляло е Орлово гнездо от изток и веднага след него е излизало на открития ръб на рида (на снимката надясно), по който се спускало с множество завои:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите