Образуване на българската народност

акад. Димитър Ангелов


За голямата пъстрота на прабългарската етническа общност, създадена през VI—VII в., свидетелствуват не само данни на писмените извори, но и данни, извлечени въз основа на антропологични проучвания. Доказано е от изследване на прабългарски некрополи, открити в днешна Южна Русия или в Североизточна България, че антропологическият тип на прабългарина е твърде смесен. Една група черепи спадат към средноазиатската и туранска раса и свидетелствуват за тюрската принадлежност на прабългарския „етнос”. Другар по-малочислена група, спада към уралската раса и показва, че прабългарите са се смесили с различни фино-угорски племена. Среща се и трета, доста многочислена група, с подчертани европеидни черти, които свидетелствуват за силния примес на прабългарите с различни сарматски елементи (алани и др.), с които те са живеели продължително време в тесен досег.



Доведените от Аспарух прабългари били видимо малцинство. Те представлявали само част от прабългарската етническа общност, която е била по това време твърде разпокъсана в териториално отношение вследствие на ударите на авари и хазари. Ние не знаем какво е било количеството на Аспаруховата дружина, тъй като съвременниците на събитията около образуването на славянобългарската държава не са ни оставили никакви данни. У един по-късен източен писател, Mихаил Сирийски, който пише към средата на XII в., въз основа на по-стари, недостигнали до нас паметници, намираме обаче известието, че войската, с която прабългарският вожд се поселил на византийска територия, наброявала 10 000 души. Това е едно ценно указание, в чиято достоверност няма основание да се съмняваме .... Дори и да приемем, че Михаил Сирийски посочва само броя на войниците на Аспарух, без да включва жените и децата им, които те водели със себе си, все пак е очевидно, че прабългарският етнос, който се заселил в днешна Североизточна България през втората половина на VII в., е бил малочислен ....

Редактирано от джинrиби на 12.05.08 16:19.