|
Най-много блондинки живеят в столицата
Уникални сме с тъмните си коси и светли очи, казва проф. Йордан Йорданов
Проф. Йордан Йорданов е директор на Института по експериментална морфология и антропология от 1991 г. Ученият е патентовал най-добрия метод за възстановяване на образ по череп в света. Преди дни проф. Йорданов представи поредното си постижение - лицето на легендарния цар Самуил. Приличат ли си родните владетели, наистина ли българите са сред най-красивите хора на света и лесно ли е днес да се занимаваш с наука, антропологът разказва пред "Стандарт".
проф. Йордан Йорданов
- Проф. Йорданов, наистина ли всички български владетели си приличат? Има ли общо между Самуил и Калоян, Симеон Втори и Тодор Живков?
- Не, нямат нищо общо. Това са пълни глупости! Калоян например е истински гигант, висок е 190 см. Докато Самуил е много дребничък. И в чертите на лицето нямат нищо общо. Твърденията, че Симеон, Самуил и Калоян си приличали, са колкото да си проветряваме устната кухина. Смешно е да се правят паралели между Тодор Живков или Кобургите, защото имали гърбав нос. Все пак 48% от хората в България са с такъв профил. Останалите около 40 на сто са с прави носове. Най-малко са с т. нар. глупашки профил - хлътнали. Несъстоятелно е да се изтъкват подобни прилики. Ако сега се разходим из някой автобус, можем да видим сигурно десет човека, които ни напомнят на някой известен държавник или политик.
- Тогава как изглежда типичният българин?
- Години наред изследвахме българите. Днес голямата "Антропология на населението в края на ХХ в." вече е факт. Изследвали сме 5300 мъже и жени на възраст между 30 и 40 години от всички краища на страната. Обхванахме всички етноси, религии, професии. Гледахме ги под лупа - изследвали сме ги по 330 белега - от космите на главата до ноктите на краката. Истината е, че сме много шарени. Но в същото време българите заемат идеалния център на европеидното население. Докато европейските ни братовчеди са се примесили с останалите раси, най-често с негроидната, България в това отношение е съхранена от т. нар. метисация, която е характерна за западните общества. И колкото и да сме шарени, българската раса е чиста Гените на предците ни са се запазили.
- Значи можем да се похвалим, че сме "чиста раса"?
- Чисти раси, разбира се, няма. Никога не е имало такива. Когато човеците са започнали да се развиват, са се влияели от климата, храната и т.н. При нас е хубаво, че благодарение на географското ни положение се е получила сериозна метисация. Тя е гаранция за по-здраво население, по-неподатливо на болести. Пак благодарение на метисацията българите са по-красиви. Условно, разбира се. Идеалите за красота постоянно се сменят. Едно е било при елините, друго - при Рубенс, по едно време пък на мода бяха хърбавите манекенки с вид на макарони. Интерпретации какво е красиво има всякакви. Но пък пропорциите никога не лъжат А българите са много добре сложени. Ето, някои народи са с откровено къси крайници, други пък, като северните, са много плоски. Ние сме наистина в златната среда.
- Все пак, кой е специфичният белег, който ни отличава от останалите народи?
- Пигментната дисхармония е много интересна и тя ни отличава от повечето европейци. По принцип между 80-84% от българите са тъмно пигментирани. С матови кожи, тъмни коси - от кестеняви до черни. Блондинките също не са ни коз. Просто са много малко - едва 7%, и живеят предимно в София. Ако приемем, че сините очи са модел за красота, и с такива не можем да се похвалим. У нас почти не се раждат синеоки хора, поне в научния смисъл на думата. Това, което ни прави уникални обаче, са българите, които имат пигментна дисхармония. Те са с матова кожа, тъмни коси и светли очи. Този феномен се дължи и на разнообразните ни гени, и на разнообразната природа. Имаме море, имаме реки, имаме планини - всичко това е оказало огромно влияние да сме толкова различни помежду си. В това отношение сме големи късметлии. Направили сме си държава на това ветровито място, но устойчиво се задържаме тук вече 1400 години.
- Това ли е причината да сме толкова талантлив народ?
- Да. Имаме много богата наследственост. Носим гените на различни расови типове. Освен това, в България няма кръвосмешение, израждане на родовете. Още от стари времена е било традиция да идеш и да си вземеш булка от съседното село
Тази практика е съществувала до средата на ХХ в. Докато в Европа династичните бракове са били нещо нормално. Там са се женели и първи братовчеди, само за да се запази имуществото. Докато ние сме подхранвали разнообразието постоянно. Затова сме и красиви, и талантливи, и умни. За съжаление сме малка държава - и като територия, и като население. И винаги ще ни е трудно да пробием в големия свят. Трябва да имаш наистина подчертана дарба, когато идваш от малка държава.
- И в науката ли е така?
- Така е, разбира се. Имаме умни момчета и момичета. Студентите ни са великолепни - преподавам в няколко университета и имам преки впечатления. Младите са много интелигентни, високо мотивирани, но възможностите пред тях не са големи.
Условията да правиш наука и да се развиваш у нас са доста скромни. Вече не страдаме от ограниченията, които ни спираха по време на студената война. Можем да си комуникираме с колегите, да публикуваме в реномираните списания по света. Само че не е толкова просто.
- Защо е сложно?
- Въртим се в порочен кръг. Например, за да направи добра публикация, младият учен трябва да има добри условия за работа тук. Очевидно такива няма - безпредметно е да говоря за парите, които се инвестират в наука.
Само се говори, че това е държавен приоритет Би било чудесно най-накрая да се свърши нещо. Аз навършвам сега 70 години и не знам дали ще доживея този момент.
- Властта винаги ли е пренебрегвала науката?
- Не съвсем. До 89-а година например над 2,4% от БВП се отделяха за наука, сега е под 0,4%. А направо не ми се говори как е в Европа.
Като се има предвид, че в Швеция в момента дават над 5 на сто от брутния си продукт за наука и образование. И това не е нашият БВП, който стига само колкото да си купим "Кремиковци".
- Как успявате да прaвите наука при тези условия?
- Опитваме се с трици маймуни да ловим. В интерес на истината, успяваме някак.
Ето, за 5 години нашият институт има научна продукция, без книгите, от 464 публикувани статии. 216 от тях са излезли във водещи международни списания. Това е огромен успех, като се има предвид, че правим от нищо нещо. И поредното доказателство, че сме кадърен народ. За съжаление обаче от година на година младите се отдръпват от науката.
- Преориентират се към нещо по-перспективно?
- Да. Директор съм на този институт от 1991 г. В началото при нас на работа идваха най-големите отличници на Медицинска академия.
Днес всички се преориентираха. Станаха джипита, по-доходно е. Нито един от младите медици не остана в науката. Защото, за да работиш за тези пари, трябва или да си малко луд, или татко ти да има дебел врат и портфейл.
Лора СИМЕОНОВА
|
БЪЛГАРСКАТА РАСА Е ЧИСТА. Гените на предците ни са
БЪЛГАРСКАТА РАСА Е ЧИСТА. Гените на предците ни са
