В отговор на:
защо не е търсил Миладинов пари за образование и създаване на българска интелигенция от гръцките паликарета ?
търсил е и, очевидно, е получил - ето какво пише :
Гръцката буржоазия се е развила по-рано, има тесни връзки с напредналите в културно отношение западни народи, по-рано възприема идеите на европейското просвещение и в края на XVIII и началото на XIX в. създава могъщо просветно движение с културни центрове в Епир, Тесалия, Мала Азия, островите, Цариград и другаде. Обикновено в местата, където има големи гръцки търговски колонии, се уреждат и училища. През тоя период особено известни стават гръцките училища в Цариград (гимназията в квартала Куручешме), Атина, Кидония, Смирна, о-в Хиос, Букурещ, Мелник и др. В първите десетилетия на XIX в. българите, които нямат още добре устроени училища, отправят поглед към гръцките училища и там се учат Н. Бозвели, Н. Рилски, Г. С. Раковски, Р. Попович, Ив. Селимински, Г. Кръстевич, Ив. Добровски, К. Фотинов, П. Берон, Ил. Макариополски и т. н. По същите причини и младежта в Македония се насочва към гръцките училища, където се учат Д. Миладинов, К. Миладинов, Р. Жинзифов, Гр. Пърличев и др.
Не бива да се отрича положителната роля, която гръцкото образование играе в началния период на нашето национално възраждане. Първоначално то не се свързва с денационализаторски задачи...
Христо Миладинов на младини посетил някогашна Австро-Унгария и могъл да сравни живота на тамошните славяни със съдбата на поробеното население в Турция. Той изпраща първия си син Димитър в манастира „Св. Наум", за да се научи да чете на гръцки. Тук Димитър прекарал известно време като послушник и учил под ръководството на игумена. Завърнал се в Струга, той бил смятан вече за учен човек. Но Димитър сам добре виждал, че неговите знания са недостатъчни. Затова той продължил образованието си в гръцкото класно училище в Охрид и го завършил успешно, преодолявайки големи материални пречки (бащата през това време починал); той обърнал със способностите си внимание на гръцкия владика и охридските първенци. Тук, в Охрид, в 1830 г. Димитър Миладинов започва и учителската си дейност... той се образова като първостепенен елинист, като дълбок почитател на елинската култура, пише дори писмата си на гръцки
Ето негово писмо (сп. День, 1862, бр. 46):
„О, как ме е срам, че на гръцки език излагам своите славянски чувства и само неотдавна съм захванал да разбирам славянския език"
Другият брат Константин заминава за Атина и завършва елинска филология в Атинския университет (1852). След това по препоръка на брата си прекарва известно време в Зографския манастир, за да се запознае със славянски в богословското училище, основано от Партений Зографски, завършил Московската духовна академия...Константин Миладинов прекарва четири години във великата славянска страна (1856—1860). Неговият престой в Русия съвпада с голямото идейно и политическо раздвижване след Кримската война, с изключителното нарастване на интереса на руската общественост към съдбата на поробения български народ, със засиленото прииждане на български младежи да се учат в руските училища и особено в Московския университет. През Одеса и Киев с материалната подкрепа на Одеското българско настоятелство той се озовава в Москва и се записва студент по славянска филология в Московския университет.
Та, значи материалите пречки след смъртта на бащата нещо май излизат наяве точно преди преобръщането на братя Миладинови към русофилството... Дали пък не са претеглили кой е по-дашен? И не е ли материалната облага предрешила бързата им преориентация към "славянските чувства" и към довчера неразбираемия "славянски език"?...Редактирано от areyousure на 31.03.08 01:06.
|