Паисий е един от първите с българска национална проекция-втора половинана 19в. Много рядко през 16-17в. някой пътешественик говори за българи и България - етнически или географски (но това не доказва наличие на самосъзнание, а представа на чужденеца, когато е запознат исторически със съществуването на средновековна България). Разбира се такава представа при контактиби могла да стимулира процеса на такова самосъзнание сред елитарни индивиди през18в. Изолиран случай е създадената Българска католическа епархия, която е стимулирала българско етническо и протонационално съзнание сред католиците от СЗ България още през разглеждания период, тук стимулът идва от Ватикана.
Друг стимул който пък идва от юг е употребата сред елинофонното население на Тесалия, Епир и Македония на термина българи (вулгарос), който до 18в. се употребява недиференцирано за всяко християнско неелинофонно население на север и около тях -българоезично, армънско, албанско....
Основния стимул обаче идва от руския интерес към нашите земи (започва от Юрий Венелин), делото на Паисий, Софроний, и снежната топка лека-полека набира скорост.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите