Имало е, как да няма. Например за Харманли в регистър от 1607 година за ханетата на невернишките села в Чирменската каза, т. е. за християнските домакинства, облагани с данъка джизие, е посочена касаба Харман с 4 ханета. В друг турски регистър, който се пази под същата сигнатура, се сочи отново Харманли с мюсюлманска и християнска махала. Известна е практиката на държателите на хасове и зиамети, на управителите (мютевелиите) на вакъфи да прикриват числото на „неверниците” в своите села, за да отбиват част от данъка, полагащ се на държавната хазна, и по този начин да пълнят собствения си джоб. Тази практика се разширява през XVII век, когато корупцията в османската империя се задълбочава.
Един анонимен пътепис от 1621 година, който съдържа впечатления от пътуванията на извънредния френски посланик в Цариград Луи де Е, барон дьо Корманен. В него се казва: „Понеделник, 28 юни, отидохме да отседнем в Харманли, на 10 часа път от Каяли (Филево). То е паланка, в която има няколко души турци. До нея има голямо село, населено с християни”...
Има доста френски /напр. М. де Арамон (1547 г.), А. Пуле, А. дьо ла Мотре (1712 г.)/ и немски пътешественици /Волф Андреас фон Щайнах (1583 г.)/ от ХVІІ и ХVІІІ век, където наред с градовете се упоменава и българското население.
Граф Фериер дьо Совбьоф (1788 г.) оставя следните бележки: „Пристигайки в Адрианопол, бях свидетел на ужасните опустошения от чумата там... През пътуването си наблюдавах нещо много обидно за турците: войските им, привикнали да вършат най-ужасни бъркотии и най-големи щети при придвижванията си и дезертиранията си, бяха изплашили почти всички жители на България, които се оттеглили из планините на Македония (в случая има предвид Рила, Родопите и Средна гора). Там те си направили колиби. Други потърсили убежище из някои градове, за да избягнат издевателствата на онези, които ги бяха заставили да напуснат селата си при вида на насила отвлечените си стада и домашните им животни, (използувани) за издръжка на войските. Те не могат повече да останат през това военно време из жилищата си, които напускат, нито да обработват просторните полета, чиито реколти биха изхранили първата година цялата армия на великия везир. Сега те (тези полета) представляват само картина на пустош, която кара най-жестоко да гладуват тези, които не обработват земята на повече от 120 левги от района!”
А ето и интересна статия за Михаил-Бейовците:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите