|
Традиционната първомартенската обредност на Балканите е израз на древното схващане за деленето на годината на две: зима и лято.
Лятото е започвало на 1 март, а зимата - на 1 септември.
За разлика от другите големи календарни празници и обреди, които с приемането на християнството са се свързали трайно с християнски светци и ритуали, първомартенските обреди са останали незасегнати от новата религия. Те се изразяват в обредни действия, които символизират изпращането на зимата и посрещането на лятото (пролетта).
Основните обредни моменти са имали магически характер и са били свързани с ходенето в природата и "буденето" на растителността (тревата) и пчелите, паленето на огньове, в които се изгарят старите неща, а също и с изсипването на старата вода и наливането на нова вода.
Много важен символ на 1 март е мартеницата (martisor у румънците).
Тя е известна на по-голямата част от населението на Балканите: гърци, румънци, българи, македонци.
Традицията да се правят и връзват мартеници на 1 март у българите въведена в началото на миналия век се е превърнала в предмет с псевдо-обредна и художествено-занаятчийска дейност, като асоциация със конската опашка (Бончук - копие от което се спускат две спираловидно извиващи се ленти и привързана към копието конска опашка, във вид на пискюл).
Легенда за мартеницата
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побягнали
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Освен, че му се отрежда ролята на знаме, то имало както символично значение - опашката, окъпана в кръв е сигнал за война. Също така пискюла от конски косми имал и чисто практична цел - преди стрелците да пуснат стрелите си напред излизал конник с бончук и го вдига нависоко, така че стрелците да могат да преценят силата и посоката на вятъра.
Също така, при пехотен бой, опашката на бончука до известна степен отвлича вниманието на противника, като пречела на възможността да се съсредоточи върху острието.
Първомартенските обреди по своята същност са култови действия, свързани с посрещането на древната римска нова година на 1 март до 153 г. пр. н.е.
Те се изпълнявали в чест на Бога Марс, който преди да стане Бог на войната, е олицетворявал силата и мощта на природата и е бил защитник и покровител на растителността. В негова чест е наречен и месец март.
Ще ми бъде интересно да прочета за използване на мартеницата по нашите земи преди Освобождението 1878г..
|
Мартеницата в светлината на българската традиция [re: Last Roman]
