|
|
| Тема |
 Историята на българския преход |
|
| Автор |
OO7OO7 (откровен) |
|
| Публикувано | 13.02.08 17:07 |
|
|
|
Много хора казват, че за да се оцени обективно даден исторически период, трябвало да минат поне най-малко 50, дори 100 години. Например, ако трябва да се оценява българският преход след 1990 г., значи това трябва историците на сторят към 2030 г. Аз не мисля така. Достатъчни според мен са минимум 10 години и в архивите да са постъпили първите документи, те да са достъпни. Вече са в архивите документите за първите 3-4 години, т.е. 1990-1993. Следователно могат да се оценят деянията на тези, които са ни управлявали тогава - по времето на правителството на Луканов, Попов и Филип Димитров. Особено като се четат документи от разните там министерства, решенията, които са вземани по важни, стратегически за бъдещето на страната въпроси. Например - новата пенсионна система се гради от финансовият министър Иван Костов. Става така, че с най-високи пенсии остават, че и до днес номенклатурните кадри: първи секретари, членове там на ЦК и т. н., видните ченгета, комунистическият генералитет ит. н. А нашите бащи и майки, трудили се упорито за изпълнение на ком. петилетките астанаха с пръст в устата. А оттук и извода, що за демократи са новите демократи от онова време и колко искренни са били те пред милионите хора, гласували за тях, че работят за "разграждането" на системата. Не е ли обратно - за нейното съхраняване, запазване властта на посткомунистите навсякъде и във всичко. Има и други неща, които бих споделил, разбира се с факти, но не знам дали ще е интересно.
Редактирано от OO7OO7 на 13.02.08 17:19.
| |
| |
| 
|
|
Историята на българския преход
