Има ново и старо. Изгрева, младото Слънце воюва с прехождащият мрак докато се яви на хоризонта. Воюва до край и до смъртта си.
Имало е и има човеци, които не могат да живеят кротко и стандартно. Те ходят по ръба на противоречието, по фронтовата ивица. Прокарвайки новото те биват умъртвявани от неподвижните. А застоялите, пораждайки се в тях някаква емоция в случай омраза, в края на краищата и те се помръдват от мястото си за да извършат убийство над всичко това, което застрашава техният застой. И така веднъж раздвижили се и за тях има някаква надежда, че би могло вече чрез набраната си инерция да потеглят към новото.

Има тук един човек, който чини ми се, че е от новите, ако той е истински жив ще разбере, че на него пиша, а ако не – може би ще има други такива, които биха се припознали. А на всички останали – извинете ме за твърде неадекватната поредна намеса в този клуб.

Ако си тръгнал, не оставай дълго на кръстопът, че там може да бъдеш излъган. Ако пък не виждаш път и ти се струва, че никой не разбира песента ти не се отказвай от нея, тя е и за глухите и за тези, които искат да чуят. Ако си дръзнал да се бориш срещу застоялият начин на мислене, калъпа който ни е наложила световната империя (чиито служители дано да не прочетат преди тебе тези ми думи) помни, трябват ти съюзници. А ако не си успял да ги намериш и си съвсем сам не се предавай преждевременно. Вижда ли ти се, че побеждаваш, знай, че врагът ти е сложил капан. Пуска ти играчки- залъгалки, дори и жива плът - приятели твои, маскира ги като, че са ти противници. Ако си решил непременно да умреш в името на........... Виж и в това има уловка. Ето, Слънцето никога не залязва по пладне. Не се реже основа преди да се изтъче пътеката. Дано стигнеш завършека и силата ти напразно да не изтече.

Това е.
Друго – нямам какво да кажа.

Всъщност... само още нещо искам да оставя тук. Въпросът си.
Преди и за една дума казана на криво имаше наказание, с цел - контрол, а сега - другата крайност. Свобода на изказ. Не е ли свободата, която ти се дава да е планирана и тя със същата цел. Човек в прекалената си свобода се загубва в многото вариантни посоки и лесно разкрива същността си. „Опознай себе си” е казано. Опознаваш се за да се владееш, но ако врагът ти те опознае преди ти да се разбереш, вече си под робство.
Преди и за най малкото „провинение”, ако не те убият ти отрязваха всякакви пътища и връзки със света. А сега всичко ти се дава, само, че ако не влезеш в рамките на стандарта, не се облечеш с униформата, която е наложила световната империя, обществото само те изхвърля. Е, не е толкова страшно. Кураж на изхвърлените!

http://sokoli.blog.bg/