|
Не съм я забелязал тази питанка,
ще ти отговоря на кратко.
Първо, Мадарския конник е в отвратително състояние и от година на година се заличава, не и без участието на НИПК, които направиха чутовни простотии в стремежа си да консервират с неясни методи и с една пета от отпуснатите пари.
Въпреки това, на база на останките от такава, можем да твърдим, че конникът е имал една щукатурка /мазилка/, а тя от своя страна най-вероятно е била оцветена. Цялата композиция е била изключително детайлна. И до днес се виждат добре запазени части, които ни навеждат на мисълта, че релефът е изработен до точни подробности. Виж например езика на кучето, който е "свръх детайл" и няма никакво отношение към посланието на композицията.
Въпросът за паралелите на конника е повече от изяснен, и то още в 20-те години на ХХ век. Оксана Минаева с нейните интерпретаци за взаимстване от византийски сюжети, просто не е права.
Не е права, защото изработването на такъв огромен релеф с конкретно съдържание може да бъде направено единствено от майстори опитни в подобни дела. Такива майстори във Византия не е имало и този вид изкуство е непознат за ромеите.
Остава да видим откъде може да са дошли майсторите, изпълнили поръчката на Тервел и кои са паралелите на конника.
Най-близкия географски и темпорално монумент е групата релефи от Так-и Бустан в дн. Иран.
Стилът е много близък, също и посланието. Цялата композиция е вместена в имитация на сграда с цилиндричен свод.
Майсторите, работили този паметник в началото на VІІ век и техните ателиета преминават на служба на Омеядите и работят докъм 750г. след тази дата традицията е ликвидирана и няма паметници, които да бъдат свързани с нея.
Кафтана на царя от един от другите релефи в Таки Бустан. Изобразен е симург - любимо животно на прабългарското официално изкуство, което и присъства върху короната от Преславското златно съкровище.
Съществува и една друга възможност. Монументалният релеф в нужния ни период е бил използван и в Армения. Но сюжетите там са стриктно християнски и не включват царския лов.
|