Извинявам се за повдигането на старата тема, но мисля, че е по-добре откъсите от текста да са на едно място.

Още един откъс по въпроса за славянските миграции:

~~Сарматите (т. е. руснаците) си служат с език подобен на този на илирийците, които живеят покрай Йонийско море чак до венетите. Кой от двата народа е по-ранен, и кои са се заселили в земята на другите? Дали илирийците, след като са преминали в далечната част на Европа и са населили Полания и Сарматия, или пък Сарматите са дошли отсам Дунава и са заселили земята на мизийците, трибалите и илирийците покрай Йонийско море чак до венетите? Аз не зная някой от по-старите автори да е разказал за това, нито сам бих могъл да посоча каква е истината.

И за кампанията на Владислав ІІІ от 1443 г.:

~~Императорът, ако и да беше сключил мир с Амурат, сина на Мехмет, ни най-малко не се отказа да преговаря чрез пратеници с римския първожрец Евгений (ІV) и с царя на пеоните Ладислас (Владислав ІІІ), наскоро възкачил се на трона. Подтикваше го най-вече Георги Вълко, който бе загубил властта си и набираше средства за тази военна кампания. Изглежда, че и Йоан Хониат (Хунияд), по онова време доста силен и спечелил слава с командването си срещу турците, е убеждавал царя на пеоните да организира поход срещу Амурат, сина на Мехмет.
~~След като събрал огромна войска, Ладислас привлякъл на своя страна и владетеля на даките Дракул, а трибалският владетел Георги им бил водач по пътя. След като преминали Дунава и се озовали в земите на царя, се придвижвали през тях, като подчинявали всичко, което им се изпречело, и запалили и опустошавали селата и богатия град София.
~~Амурат, щом научил, че пеоните са тръгнали срещу него с голяма войска, събрал всичките си войски от Азия и Европа и ги повел сам, за да ръководи сблъсъка с противника. Като стигнали до тъй наречената област Василица, заварили пеонците, които се били разположили там на лагер. Амурат изпратил напред предните сили на войската си, като им заповядал да следят накъде се придвижва пеонската войска и да му докладват; също така да завардят планинския проход при Василица, като го препречат с дървета, и да не позволяват да се премине от там. Те направили така, преградили прохода и полагали усилия да попречат на пеонците, които точно от там се опитвали да преминат навътре към Тракия.
~~Амурат установил лагера си на височините, разположени над планинския проход, събрал там най-добрите си воини, и най-вече тези, които се били прославили като военачалници. Това били Йесе, син на Вренез, управителят на Тесалия Турахан, Кумулий, военачалникът на Европа Хасим и управителят на Скопие Исаак. Като се събрали и седнали, царят говорил така: "Мъже мюсюлмани, виждате до какви неволи достигнаха делата ни. Пеонците са тръгнали на поход срещу нас, като са привлекли са на своя страна даките и владетеля на трибалите. Сега е моментът, ако някой от вас има добро предложение как можем да победим в тази война, да го каже веднага. Аз мисля, че трябва да воюваме и да влезем в битка възможно най-скоро, като нападнем враговете. Мисля, че ще ги победим, тъй като те са по-малко на брой. Смятам, че трябва веднага да тръгнем и да започнем сражение, без да протакаме."
~~След тези думи на Амурат Хасим, военачалникът (т. е. бейлербеят) на Европа, който също подканял към битка, казал следното: "Царю, няма човек, който да не похвали твоята реч, подобаваща за един велик цар и Отоманид, който няма да отстъпи нищо на недостойните си врагове и се опитва да запази земите си. А ако не влезем в сражение, увереността ни ще изчезне, подтисната от страх от царя, а враговете ни ще станат по-смели. Страхувам се, че забавянето на сражението няма да ни донесе никаква полза, а точно обратното. На мен от самото начало ми се струваше неприемливо да препречваме прохода, сякаш се страхуваме, и да внушаваме такива мисли на нашата войска. Трябваше веднага да тръгнем, веднага да се хвърлим в нападение и така да се опитаме да спасим земите си и да не отстъпваме нищо на враговете, след като ти сам, царю, искаш да накажеш онези, които опустошават твоите земи. А ако не искаш, стой тук - тогава аз ще ги разгромя заради теб по такъв начин, че нито те, нито останалите западни народи ще пожелаят за в бъдеще да воюват срещу теб". Това казал Хасим, синът на Мазам.
~~Останалите се умълчали и не смеели да изкажат мнение противоположно на царското, но Турахан, управителят на Тесалия, се произнесъл така: "Царю, всеки, дори ако трябва да не се съобрази с твоите думи, трябва да каже какво мисли, особено с оглед на голямата опасност в настоящия момент. Необходимо е всеки, щом над него е надвиснала опасност, да каже какво мисли, защото това би могло да бъде полезно. А още повече е необходимо всеки от нас да изложи пред господаря си своето мнение за положението, доколкото и опасността, която ни заплашва, е обща. Аз, царю, мисля, че бих могъл да дам добро предложение за разрешаване на твоя проблем. Ако откъснеш едното крило на птица, тя трудно ще може да си служи с него, когато има нужда. А ако откъснеш и другото и крило и оставиш само тялото, тя вече няма да може да лети, и ще и остане само възможността да ходи. Как тя би могла да си служи занапред, ако поиска да си намери храна, или ако има някакви други необходимости?
~~Това бих казал и на теб. Защото портите са тялото, и зад тях остава най-сигурното ни убежище. А на крило оприличавам азиатската войска, както и европейската. Ако влезем в сражение, нито една от войските няма да поиска да удържи до края на битката - азиатската няма да стигне до близък бой, уплашена от тези тежковъоръжени войници с копия, а европейската войска ще има желание за битка, но след като азиатската се оттегли и тя остане сама, вече няма да може да устои до края. Така че и тя ще побегне, за да може да се спаси. Тогава ще ти останат портите и еничарите и не мога да разбера как при такива обстоятелства ти би могъл да ги ползваш благополучно за себе си, или да се сражаваш, без да си в състояние да постигнеш каквото и да е.
~~Затова смятам, че не трябва да завързваме битка, а да отстъпим назад, като премахваме всичко, което би могло да ни попречи, и да действаме по този начин, докато те, притиснати от глад, не решат да се върнат обратно - в този момент, възползвайки се от тежкото им положение, трябва да ги нападнем с всички сили. Тогава ще бъдем в състояние да направим каквото си поискаме с тях."
~~Към това мнение, което било преценено като по-добро от предишното, се присъединили и останалите присъстващи на онова съвещание. А Йесе (Иса), син на Вренез, казал следното: "Царю, струва ми се, че не е нужно да нападаме. Защото ако победиш враговете, не виждам каква полза би имал от това. Твоят дядо Паязит Мълнията обърна в бягство келтите и пеонците. Обаче за него нямаше никаква полза от това, защото те се оттеглиха в техните земи и така спасиха и себе си, и земите си. Ако пък се случи обратното (т. е. ако ни победят), не желая дори да казвам колко тежки ще бъдат последствията. За всеки е по-добре да предпочете безопасното решение, което няма да го доведе до неуспех, от което няма да загуби нищо, а напротив - ще надделее над противниците си, стига събитията да се развиват според предначертания план. При положение, че имаме да избираме между две възможности, от които едната е несигурна за нас и бихме я избрали със страх, а другата е далеч по-безопасна, трябва да изберем по-безопасната, тази, за която разумът преценява, че е по-правилна.
~~Не мисля, че подобава на мен или на теб да отстъпим пред враговете, и не бих ти дал такъв съвет. Защото ще изглежда, че бягаме, и това ще е в тяхна полза и в наша вреда. Обаче мисля, че не можем и да удържим азиатците и пехотата, която имаме. Затова не трябва да влизаме в сражение, а след като препречим още по-добре прохода, да стоим тук, докато враговете бъдат принудени да се оттеглят. Когато започнат да отстъпват, ще ги нападнем веднага, ще ги преследваме с конницата и ще им навредим както можем."
~~Останалите присъстващи заявили, че се присъединяват към това мнение, което било още по-добро от предишното. Така решили нито да започват сражение, нито да се оттеглят, а да останат да изчакат на място. А когато враговете започнат да се оттеглят, да ги нападнат, като изпратят срещу тях европейската войска. Също така решили войските, които пазят прохода, да не щадят силите си. Те охранявали прохода, доколкото можели, и го отбранявали с все сила.
~~Пеонците се опитвали да преминат и да притиснат турците, но нямали успех. Те осъществявали пробиви и се сражавали яростно, но на помощ идвали останалите турци и така взаимно се отблъсвали. Накрая хората на царя отблъсвали пеонците и препречвали пътя. Времето напредвало, но пеонците не постигали успех. Притиснал ги и гладът, и тогава те започнали изтеглянето си назад. Приготвили се през нощта и тръгнали.
~~Щом пукнала зората, турците видели, че лагерът на враговете е вдигнат през нощта, но останали на място. Царят избрал онези войници, които били налични и въоръжени, и заповядал на военачалника на Европа Хасим да преследва враговете, а на Турахан наредил да го последва с тесалийската войска. Като взел наличните войници, той тръгнал да преследва враговете. Но понеже Йоан предвиждал, че турците ще ги нападнат при оттеглянето им, и той подбрал най-добрите пеонски войници и ги разположил в засада, за да излезе срещу турците, които нападат и преследват войската му.
~~Когато Хасим тръгвал през равнината, преследвайки пеонците, брат му Турахан се доближил до него и казал на брат си: "Хасиме, ти тръгваш през равнината с огромна войска. Знай, че пътят, който си избрал, не е безопасен. Пеонците няма да се оставят да ги преследваме, нито ще побягнат назад, без да влязат в сражение - виж колко време ни предизвикваха в открито сражение и, доколкото мога да преценя, се сражаваха с огромно настървение. Те биха дали всичко, за да слезем в равнината и да завържем битка с тях. Затова нека, доколкото е възможно, ги преследваме, като се движим в подножието на планината - така ще успеем да ги притиснем колкото е необходимо."
~~Но като не успял да убеди Хасим с тези думи, потеглил с тесалийската войска, като се придвижвал с построената за бой войска покрай подножието на планината. А Хасим тръгнал през равнината с европейската войска, което било добре дошло за разположилия се в засада Хониат.
~~Щом Йоан се появил от засадата, хората около царя се затичали да нападат варварите, а Хониат, като ги обърнал в бягство, едни убил, а други пленил. Там загинали много от хората на царя, а братът на Халил, син на Праим (Ибрахим), бил заловен от пеонците. И други турци били хванати, докато бягали, а самият Хасим потърсил убежище в царския лагер заедно с малко от войниците си.
~~Щом достигнал пред очите на царя, му казал така: “О, царю, какво претърпяхме заради най-недостойния човек, когото познаваме, този, който предаде делата ти в ръцете на враговете! Защото той не направи това, което беше обещал, и не пожела да тръгне по същия път като мене. А на Георги Вълко, който му е приятел, е дал тайно знак откъде ще нападнем, и по този начин обрече на гибел делата ти, а от нас само малка част успя да се спаси."
~~Тогава и Халил, синът на Праим, ядосан заради брат си, също настройвал царя срещу Турахан. А царят, разгневен, че Турахан не е тръгнал заедно с военачалника на Европа, а се е намирал на друго място и се е насочил по друг път, предавайки войската, го заловил и под стража го изпратил в Азия в укрепения град Тохат, където да бъде окован и поставен под арест.
~~Царят сторил това и по внушение на Халил, който му напомнил, че Турахан, докато пребивавал във великия Видин и бил управител на крайдунавската област, бил в приятелски отношения с трибалския владетел Вълко. Затова сега бил известил на него и Хониат как могат да спечелят. Той бил получил от Вълко дарове и имал уговорка с него да му съдейства във всичко, което сметне, че може да му е от полза. Царят бил убеден от тези сведения, задържал Турахан и го изпратил в Азия, а управлението на Тесалия поверил в ръцете на друг човек. Така Турахан попаднал в затвора.
~~А водачът на трибалите Георги, понеже пеонците по никакъв начин не допринасяли за връщането му на власт, изпратил вестител при царските порти. Той искал да провери какво е мнението на царя и дали ще му върне властта, ако той обещае да плаща данък и да дава приходите от половината си земя. Георги заявил, че ще сключи мир при такива условия и обещал, че ще убеди и пеонците да се съгласят на мир. Царят, като чул тези предложения от пратеника, обещал, че ще изпълни всички условия и ще му върне децата, и оттук насетне те ще бъдат приятели на царя.
~~Тогава Вълко се обърнал към всички пеонци и към царя им Ладислас и ги убеждавал да сключат мир с Амурат, като произнесъл следната реч: "Царю, цар Амурат те призовава да сключите мир, при това без да му връщаш земите. Ако ми имаш доверие, сключи веднага мир и така ще можеш да се подготвиш по-добре за бъдещата война. При второто ти нападение вече нищо няма да ти се опре."
~~С тези думи го убедил и царят, като обещал да направи всичко според съветите на трибала, веднага пратил при царските порти вестител, който да поиска да бъдат изпратени посланици, които да сключат мира с пеонците, а самият Георги да получи властта над земите си. Тогава Амурат изпратил посланици и сключили мирен договор, според който Георги получавал земите си, като трябвало да предостави половината приход от тях на царя. Те положили и клетви, според които пеонците да не опустошават повече земите на царя, а турците да не преминават Дунава и да не причиняват никакви щети на пеонците; да бъдат за цял живот приятели, без коварство и измама; даките да плащат данък на царя, което било определено и в предишен мирен договор на царя с тях, и да бъдат подчинени на пеонците, както било и по-рано. След тези събития Амурат отново потеглил на поход срещу Караман.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите