В Леринска кааза гръцката организация има най-здрави структури в Лерин, селата Крепешино, Кладороби, бел Камен, нахията Невеска и най-вече село Негован. Тук действа четата на поручик Вронтас с 20 души, с главна база с. Бел Камен и четата на капетан Павле с 15 души. (там няма нито един елинофон по домашен език)

В Ениджевардарска кааза наред с някои гъркомански гнезда като селата Петрово и Постол андартските чети имат подкрепата на гръцкото население в селата южно от Ениджевардарското езеро. (по българските статистики там няма никакви гърци)

Във Воденска кааза андартските чети се сформират и снабдяват в Негуш и село Под. те винаги намират добър прием и в селата Владово и Месимер. (там няма нито един елинофон по домашен език)

В Солунско щабовете на гръцките чети се разполагат в Лагадина и гъркоманските села Балджа и Киречкьой. Върлуващите тук андартски подразделения са от по 10-ина души, но при акции с попълнения най-вече от горните две села достигат до 100 души.

В Сярско една от най-здравите звена на гръцката организация е с. Баракли Джумая. Постоянно дислоцираната тук гръцка чета действа в района с гъркоманските села Камарето, Кумли, Просяник, Мелникич, Хомондос и др. При нужда тя бързо увеличава бойния си състав. Друга гръцка чета се намира източно от Сяр в селата Довища, Сармусакли и др. които са с гръцко население....

Извод: В районите с българи-патриаршисти гръцките чети са съставени основно от местното българско население. В райони със смесено християнско население по-активен принос в андартското движение имат прогръцки настоените българоезични в сравнение с местните елинофони.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите