Aз пък не съм съгласен със Старинар: в текста не се твърди нищо за това дали в Македония има или няма българщина по времето на Самуил, а как гледат на самуиловата държава в Константинопол. А те гледат точно така както е описано - и няма как да гледат по друг начин. За византийците има и може да има само едно Царство - християнската Държава с център Константинопол. На всички останали владетели се гледа като на локални князе, които нямат вселенския характер на цариградския василевс.
В случая с българите, имаме Симеон които много бързо възприема византийското мислене и започва да се стреми към константинополския трон. В главата на Симеон вероятно изобщо не са съществували 2 държави - България и Византия, а само едно християнско Царство с (в момента) двама конкуриращи се "земни" владетели и ако теоретично беше успял да превземе Константинопол, Симеон щеше да е просто следващия византийски император, а не българския цар унищожил Византия.

По същия начин гледат византийците и на Самуил (докато самия той очевидо има по практически виждания и не си пада по визатийщината като Симеон и се интересува предимно от собствента си независимост).
В цялата игра никъде няма роли базирани на националност, а само на титли и йерархия и човека има право, че търсенето на национални мотиви в действията на хората по онова време е анахронизъм.

...от стотната на багатур багаина Севар