...Североизточна България ли се намира?

Мястото където е намерен прабългарския паметник

Специалисти и ентусиасти почти ежегодно се отправят от България към Дон и Волга, на Памир и в Тибет, в Минусинската долина в Монголия и в Таримската котловина в Китай, към Алтай и Тиен Шан, по течението на Орхон и Тола в Централна Монголия, към Белуджистан и към Ордос в Централен Китай... Не съм чувал да са се отправили само към Манджурия и Корея но, вярвам и това ще стане скоро. За такъв “изследователски туризъм” в търсене на “българските корени” въодушевено ни информират преса и телевизия. Поднасят ни снимки с подробни описания и видео записи на чужди места и още по-чужди екзотични племена, отдалечени на три или пет, даже и седем хиляди километра в Средна или Централна Азия и още по-на изток.
И ни убеждават, че тези пустини са земите на предците ни, а хората от снимките - потомци на същите тия предци, сиреч - наши еднокръвни братя!!! Да не вземем случайно да останем без роднини!

Всичко това, като че ли с единствената цел да се докаже хипотезата за някакво “НАХЛУВАНЕ” на българите на Балканите и така да се потвърди
СТАРАТА РОМЕЙСКА И РЕНЕСАНСОВА ФАЛШИФИКАЦИЯ,
че БЪЛГАРИТЕ СА КЪСНИ ПРИШЕЛЦИ НА БАЛКАНИТЕ, И КАТО НАШЕСТВЕНИЦИ НЯМАТ ПРАВА НА ТЕЗИ ЗЕМИ, на които, въпреки всичко, са преживели и до днес. Австроунгария и Романовска Русия също са имали свои проекции за ВРЕМЕННОТО ПРИСЪСТВИЕ на балканското “славянско племе” ползващо “ЧУЖДО АЗИАТСКО ИМЕ” - българите. На патрона на “научната” антибългаристика Аугуст Лудвиг Шльоцер дължим шизофренната дефиниция за настоящите “псевдобългари” и някогашните “ас българи”. Привеждаме тази шльоцерианска дефиниция, в последствие станала “Символ верую” на антибългарската българистика: “Днешните българи СА БЕЗ СЪМНЕНИЕ СЛАВЯНИ, но старите, които дойдоха от Волга (?), без съмнение НЕ СА СЛАВЯНИ, а твърде вероятно (höchst wahrscheinlich) турски народ”. E, върху това “höchst wahrscheinlich” вече 240 години се строи химерата на “азиатско-славянска” България, “дивия и необуздан съсед” на “цивилизованата” Ромея, създал се от някаква паплач “азиатски пришелци”, излязли от небитието. Азиатските дрипльовци, пристигнали на коне (“за 60 дни” от Памир до Мизия!?) били покорили “кротките славяни” и започнали да безпокоят “духовно извисените” ромеи, и с това “да забавят” културния възход на Европа. Е, много верна картина. Но - само за инфантилни.

Като че ли предвиждал докъде ще стигнат в главозамайването си следващите поколения български историци, Г.С.Раковски своевременно разобличи СКРИТИТЕ МОТИВИ и на византийските придворни летописци, и на политиканстващите европейски “учени”: “Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!” Напълно разбираем е този ГНЯВ НА РАКОВСКИ! Само не можем да си представим неговата реакция, ако беше имал възможността да прочете днешните “научни достижения”, в които съвсем сериозно се разглеждат пустинята Такламакан (Пламен С. Цветков), безжизнените пространства на Алтай в Централна Монголия (Марин Димитров) и суровите необитаеми склонове на Памир (Цветанка Тафраджийска, Петър Добрев, Димитър Овчаров...) - като “български праотечества” !!!

От друга страна, само на 280 км. западно от София, в Шудиково, извън границите на днешна България, се намира ВНУШИТЕЛЕН КАМЕНЕН КВАДАР С ИЗДЪЛБАНИ ГОЛЕМИ, ОТЧЕТЛИВИ БЪЛГАРСКИ ЗНАЦИ, за който в България почти не се знае! Или се знае толкова малко и толкова погрешно, че у всеки запознат със случая това предизвиква учудване. От друга страна незнанието се допълва с какви ли не измишльотини, което вече предизвиква възмущение.
Ето къса информация за това, какво “знаят” българските историци (с научни титли) за НАЙ-ВНУШИТЕЛНИЯ ПРАБЪЛГАРСКИ ПАЛЕОГРАФСКИ ПАМЕТНИК:

1) Людмила Дончева Петкова, в монографията: “Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-X век”, София, 1980, на с. 44 пише: “Един и същ знак срещаме в Плиска, Мадара и Преслав, но и в по-отдалечени места - във Варненско, край северозападните гранични валове, в София, в Престовац, върху стените на каменния блок от ШУДИКОВСКИЯ МАНАСТИР В СЪРБИЯ (?), в Добруджа, Румъния и т.н.”

2) Веселин Бешевлиев, публикувал монографии за български епиграфски паметници, споменава бегло за въпросния камък от Шудиково, без да обърне внимание на знаците върху него. Той даже НЕ ЗНАЕ ИСТИНСКОТО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ на този толкова ценен паметник. Бешевлиев пише: “За някогашното разширение на българската власт чак до планината(!!??) Черна Гора в Сърбия(!!??) свидетелствува един каменен блок с първобългарски знаци, намерен в Шудиково.”(В.Бешевлиев, “Първобългари”, София, 1984, с.160)

3) Борис Симеонов, в доклад изнесен на “Първия международен конгрес по българистика” пише: “Освен гръцките докирилски писмени паметници от Първата българска държава са известни още около 100 надписа на неразгаданата до сега рунна (!?) хуно-българска писменост и още около 1300 отделно изписани по различен повод знаци, повечето от които имат също рунен (!?) характер. Открити са главно в пределите на Североизточна България (...), а също така и край Шудиковския манастир НЕДАЛЕЧ ОТ БЕЛГРАД (!!??), чиято област е влизала в пределите на ханска(!?) България. (Б. Симеонов, “Докирилски паметници в България и тяхната писменост” в ДОКЛАДИ (Симпозиум Славяни и прабългари), София, 1982, с.230)

4) Петър Добрев пише в три свои книги:
• в “Каменната книга на прабългарите”, София, 1992, на с.32 : “Шудиково (Източна Сърбия)(!?)”,
• в “Светът на прабългарите”, София, 1994, на с.99 : “Една оброчна плочка (!!??) от Шудиково (Източна Сърбия)(!!??)
• в “Universum protobulgaricum”, Dublin-New York-Vienna, 1996, р.23 : “in Schudikovo (East Serbia)”,
След като - чак през 2002 година - научава от математици нещо повече за Шудиковските знаци (от статия, публикувана в списание Palaeobulgarica, XXV (2001), 2, c.80-89), той в своята книга “Да изтръгнеш слово от камъка”, С. 2002, на с. 191-192, казва: “А още по-ярко потвърждение е откритият в Шудиково в басейна на р. Лин (Черна Гора) голям дялан камък, върху който е нанесена цяла серия от свещени български знаци, датиращи от шести или началото на седми век”.
Е, тук въпросният “прабългарист” е допуснал само една малка грешка: реката, която той нарича ЛиН, се нарича ЛиМ. Но българските читатели отново нямат възможност да зърнат рисунки или снимки на въпросните “свещени знаци”, макар че Добрев до днес на тема “старобългарски надписи” е “успял” да напише и публикува общо 6 (шест) книги!!!

5) Димитър Овчаров, в книгата с претенциозно заглавие “Въведение в прабългарската култура”, София, с.51, спокойно продължава да лъже българските студенти - бъдещи “прабългаристи”, както и обикновените читатели, пишейки: “Редица находки, някои от които открити в последните години(!?), разширяват и допълват представите за прабългарската руническа(!?) писменост. Сред тях е известният (!?) сравнително обширен надпис от Шудиково (Сърбия), който има 8 знака или комбинация от знаци.” НЯКОИ ПОДРОБНОСТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПАМЕТНИКА
ОТ ШУДИКОВО



Освен каменния квадър със старателно издълбани старобългарски идеограми, който има размери: 0,94м.,0,87м., и 0,54м., в същите развалини има още един с подобни размери, но без знаци, както и трети с дължина: 1,22м., ширина: 0,72м. и дебелина: 0,27м., също без знаци. Това са единствените три издялани каменни блока от червен варовик и заедно с няколко по-малки начупени парчета се различават от всички други, които са необработени и са от друг вид камък.

При археологически разкопки през 2003 год. обаче, съвсем наблизо до развалините на църквата е намерен още един каменен блок (плоча) от червен варовик. Каменната плоча е с едно много странно изображение (виж снимката), за което също може да се предположи, че принадлежи към загадъчната старобългарска култура. Произходът на червения варовик, от който са изброените каменни блокове, е от скалите на близката планина Тифран.



Иван Пудич от Сараево, който през 1959 г. е посетил археологическото находище, направил снимки и измервания, и през 1965 публикува статия. В нея той, за въпросните останки пише, че са: “...вероятно от някаква по-стара постройка, светилище, храм, защото е известен факта, че светилища и храмове от различни религии се сменят на едно и също място.” (I. Pudic. Sudikovska ispitivanja, Godisnjak za balkanoloska ispitivanja, kn.II, Sarajevo, 1965, s.179) За манастира Шудиково, който бил построен върху основите на древнобългарски сакрален обект, се предполага, че през ХVІвек е бил седалище на будимлянската епископия (Също, с.180).

До какви изводи е стигнал Пудич, изследвайки знаците върху каменния блок?

Ето до какви: “Знаците от Шудиково не са самотни. Същите знаци, почти до детайли еднакви, намерени са и в България. И не само че отделни знаци са идентични с онези от България, а и техните съчетания (групи), които виждаме на отделните страни са тъждествени със съчетанията (групите), открити в България. Най-често повтарящият се знак ІYІ в Шудиково, също и в находките в България се явява като най-чест” (Също, с.181).

Иван Пудич отбелязва, че подобни ”Прабългарски надписи” са намерени в Плиска, Преслав и Мадара и стига до извода, че: “Няма никакво съмнение в идентичността на знаците от Шудиково и онези от България”. След това той напомня: “Областите около Шудиково през ІХ век са били български”!!! (също, с.183)

От друга страна, и с право, Дж.Сп. Радойичич обръща внимание, че при наличие на две нови български писма (глаголица и кирилица), ІХ век е твърде късен период за употреба на предшестващите ги български езически символи. Какъв е извода от явилото се противоречие?

Пудич не се наема да разреши възникналия парадокс и се задоволява с констатацията: “Каквото и обяснение да се намери за знаците, няма и съмнение, че тези от Шудиково и онези от България са - напълно идентични”!!!

А извода в тази ситуация може да е само един: Не е вярна хипотезата, че българите чак в края на VІІ. век преминават Дунава и то в долното му течение, и там (в днешна Добруджа) създават “малка държава”, която уж постепенно се е разширявала към югозапад.

Според тази погрешна, вредна и антибългарска хипотеза, наложена от австроунгарците Шафарик и Иречек, и безкритично възприета от всички български исторически “светила”, с изключение на двама-трима независими духове, в състава на България “постепенно са влизали” отделни нови области. Така например Средечката област е присъединена от “хан” Крум, областите около Струма и Вардар при “хан” Пресиян, Западна Македония и Албания (княз Борис), а Косово, Рашка (Сърбия) и Зета(Черна гора) чак по времето на “христолюбивия цар” Симеон.

И сега отново: Кога Черна Гора е била хем езическа, хем Българска??? Един въпрос, който по-скоро е за математици, отколко за домораслите “шльоцерианци”.



На времето д-р Ганчо Ценов за своите колеги, българските ИСТОРИЦИ-АЗИАТОФИЛИ, беше казал, че когато срещнат неудобен документ, който противоречи на антибългарската схема, те се правят, или че въпросният документ не съществува, или направо го прогласяват за фалшификат. Тази антибългарска схема е измислена от ренесансовите “интерполатори” (‘теофановци’), облечена в квазинаучни дрехи от А.Л. Шльоцер (през 1771г.), и наложена в Софийския Университет и Българската Академия на Науките от чужденците Шафарик, Иречек, Фехер... Тази грозна антибългарска теза е подхваната и поддържана от Златарски и неговата школа, дърпаща конците и до днес.

Тази антибългарска “наука” (“призната и в чужбина”!!!), е дала КЛЮЧОВИЯ АРГУМЕНТ при сключването на Ньойския мирен договор България да остане без териториите на Беломорието и Македония.

Нещо повече - същата антибългарска българистика дава възможност на БЕСАРАБСКИЯ БЪЛГАРИН Петър Драганов и на БЕЛОМОРСКИЯ БЪЛГАРИН Кръстьо Мисирков (всеки отделно но и двамата на заплата на Руския “Азиатски Департамент”, тайно насърчавани от сърбина Стоян Новакович и австриеца Константин Иречек) да измислят МАКЕДОНИЗМА!

Ето един пример по какъв начин българските(?) историци(?) са “печелели битките” с фактите - НАНАСЯЙКИ ВРЕДИ НА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА НА БАЛКАНИТЕ:
Типичните български думи “княз” (kanas, κανας), “колобър” (kolobur, κολοβρα) и “дев” (“деф”, “дий”), запазили се в старобългарски писмени паметници, тенденциозно ги заместват с чуждите понятия: “хан”, “шаман” и “едфу”, които не присъстват, ама в нито един-единствен оригинален документ.

Целта е доказване на тюркофилската, сюангофилската и памирофилската тези. Тези български и чуждестранни “тюркофили” и “сюангофили” (напоследък се навъдиха и “памирофили”), са решили на всяка цена да изкарат старите българи НАШЕСТВЕНИЦИ НА БАЛКАНИТЕ!

Както беше вече казано, очевидно става дума за една СИСТЕМАТИЧНО ПРОВЕЖДАНА ФАЛШИФИКАЦИЯ, която е започнала още от времето на средновековните византийски летописци. Те поне са имали мотив: Опазване на Империята. Освен това, що се отнася до пространството, те са били и по-реални. Слагали са “вулгароите” оттатък Истрона на север до Меотида, а “уноите” оттатък Стримона на запад в Епир. Във всеки случай не много далеч од “царствения” Константинопол, от “пазения от Бога” Солун или от “непревземаемата” хунска крепост Дурахион, седалището на “Епископия Хунавия”, на брега на Адриатическо море.

Питаме: Какви мотиви имат днешните български(?) историци(?), които уж борейки се за “историческата истина”, се борят за ромейско-римските, австрийско-унгарските, романовско-руските и съветско-сръбските исторически фалшификации, като МНОГОКРАТНО И ГРОТЕСКНО ГИ УВЕЛИЧАВАТ?

Напразно д-р Ганчо Ценов в първата половина на миналия век, публикувайки книга след книга (на български и на немски) се опитваше да убеди антибългарските “научни” бастиони в София и в Европа, че българите не са “късни пришелци на Балканите”.

Ценов разобличава скритите политически и геостратегически мотиви, като алармира, че това е: “Един възглед, който НОСЕШЕ И НОСИ СМЪРТ за българската държава”. Към това той добавя, че тезата за “азиатския произход” на българите е: “една теза, КРАЙНАТА ЦЕЛ на която е погубването на българското племе”!

Уви, нещата не са се много променили и до днес. Българските историци все още не са приели насериозно предупрежденията на Ценов за ОПАСНОСТИТЕ, които носи фалшифицираната теза за “КЪСНОТО ИДВАНЕ” на “прабългарите-азиати” на Балканите.

Тази жилава теза, преживяла до днес, си остава като един вид раково “интелектуално” образувание с дългосрочно подривно действие.

П. Перинов





С благодарност към съфорумника ни Per Per

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите