|
Амбулантни владетели
Ирина Вагалинска
За българските ханове Плиска е била просто една от резиденциите, които са наобикаляли периодично. Първата ни истинска столица е Преслав, доказва д-р Чавдар Кирилов
Твърдението, че Плиска е първата българска столица, принадлежи на Карел Шкорпил (1859-1944). От началото на миналия век насам то се циментира като неподлежаща на съмнение истина във всички учебници, справочници и многотомни истории. Но сред днешните специалисти по средновековие има поне един, който работи на принципа на д-р Менсън (виж Арчибалд Кронин, "Цитаделата"): Не приемай нищо в науката за даденост.
Д-р Чавдар Кирилов преподава археология в СУ "Св. Климент Охридски" и в свободното си от студенти време събира доказателства за "иконоборческа" теория: Плиска е просто една от резиденциите, наобикаляни от българските ханове; столица в истинския смисъл на думата имаме чак през IX век и тя се казва Преслав.
Според д-р Кирилов Шкорпиловата теза не е подкрепена нито от археологически данни, нито от хронисти. В един от надписите на Омуртаг - Търновския, пише: "...обитавайки стария си дом, (Омуртаг) направи преславен дом на Дунава..." Но предположението, че "стар дом" значи държавна резиденция в Плиска, не е непременно правилното. "Запитах се - а не е ли възможно Омуртаг да е имал предвид фамилната си къща? Която в момента, в който неговата династия идва на власт, да е станала важна като дом на новия владетелски род? Плиска е недоказуема столица като селищни структури чак до първата половина на IX век. Тя започва да става по-доловима археологически чак по време на управлението на хан Крум (803-814), още повече при Омуртаг (814-831) и наследниците му", обяснява Чавдар Кирилов.
В данните и от домашните, и от външните извори владетелската резиденция се обозначава с термина "аул". Възпитаният с "Хан Аспарух" на Людмил Стайков българин веднага ще го свърже с рунтави шапки над скулести лица. Но произходът на думата не е тюркски, а гръцки. "Ауле" се употребява в двойното значение на "двор" (пространство около къща и аристократичен ескорт) - също като court в английския. "Постепенно се уверих, че терминът "аул" у нас се свързва със система на управление, характеризираща се с липсата на столица - казва д-р Кирилов. - В европейската практика тази форма на амбулантно упражняване на власт е известна като "пътуващо кралство"
Няма постоянно средище, а няколко резиденции - те може и да са десетки като в държавата на франките при Карл Велики (747-814). Владетелят ги обикаля, заседявайки се на определени места от един ден до няколко седмици или месеци, в зависимост от климатичната и/или политическата обстановка. Причините, породили тази форма на управление, са религиозно-културни и прагматични. Средновековното общество има нужда да вижда своя владетел, да усеща неговото присъствие - ако той се задържи на едно място, преобладаващата част от поданиците му ще се чувстват като без крал. А и в онези времена той няма реалната възможност да управлява от дистанция. Нито франкският крал, нито българският хан може да си седи на бюрото и да праща факсове. Липсват добри комуникации - дори конният пратеник не е решение, когато няма при кого да занесе заповедта. В тогавашна България няма доказано присъствие на администрация по места, както е в Рим или Византия. През ранното средновековие у нас не се чува дори за местни феодали."
Няма и намерени при разкопки достатъчно количество оловни печати за периода до края на VIII век, които да ни уверят, че е имало кореспонденция център - провинция. Затова пък има потвърдени сведения за поне още 3 хански резиденции, съществували паралелно с Плиска. Според д-р Кирилов едната е Преслав, преди да стане държавен център. Въпросът защо все пак от началото на IX век Плиска заприличва на столица има династичен отговор.
Докато управляващите фамилии се въртят начесто през осмото столетие, деветото и част от десетото минават под знака само на една. Крумовата династия е първата, която успява да се закрепи на власт над 160 г. Това създава предпоставките за усядане и управление от дистанция. Неслучайно точно хан Крум поставя началото на административна реформа, припомня Чавдар Кирилов. По негово време се прекратява самоуправлението на големи общности като славянската, започва териториалното делене на "комитатес", роден вариант на западноевропейските графства. Наличието на държавна канцелария се потвърждава от многото намерени каменни надписи от IX век. Количеството на оловните печати от времето на Борис и наследниците му също респектира. Владетелят очевидно кореспондира редовно с периферията, по която вече не вижда смисъл да кръжи начесто. Но едва Преслав на Симеон I става истинска столица по модела на византийския Константинопол.
Тезата на Чавдар Кирилов няма да намали звездичките по етикетите на коняка "Плиска" и не би трябвало да свива националното ни самочувствие.
Полезно е, когато научният скепсис надделява над патриотарството. Пък и всъщност няма нищо срамно в представата за български ханове, препускащи между резиденциите си - сръбският крал Стефан Душан го е правел и през XIV век, когато са се оформяли и първите западноевропейски столици. Да не говорим, че двете проучени ранносредновековни кралски резиденции в центъра на днешна Германия доста приличат на Омуртаговите аули - каменни фамилни дворци с размерите на големи мезонети и никакви къщи за свитата. Само че у нас аристократите са живеели на палатки (тоест в шатри) около владетеля, а тамошните - в землянки.
"Не ни е необходима Плиска, каквато досега сме си я представяли от филмите и учебниците, за да се гордеем с миналото си - резюмира Чавдар Кирилов. - Монументалността не е доказателство за величие. Ако съдехме за Карл Велики само по градежите му, щеше да ни изглежда като зулуски вожд, а не като владетел на половин Европа."
брой 47 (318), 26-02 Декември 2007Редактирано от _magotin_ на 06.01.08 14:22.
|
АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
