Спомням си един момент от казармата - когато пречупиш нещо в себе си и не ти пука от всякакви идиотщини и тъпотии дето нито един един изявен кретен в цивилизацията не може да измисли.... От този момент (психически) ставаш истински войник....

Та така е май и с историята - откакто на човек престане да му пука от всякакви академични и неакадемични фантасмагории, политологии и простотии като че ли от този момент човек е готов за историк. Не готов да се хване като удавник за сламка за първата допаднала му хипотеза и да и стане роб. А готов да дири непрестанно истината - каквато и да е тя!