Ето го целия откъс:

След това (Амурат) тръгнал на поход срещу трибалите и трибалския владетел Елеазар, който се бил насочил срещу пеонците и ги подстрекавал да му обявят война. А пък Елеазар, щом научил, че Амурат е тръгнал срещу него, се подготвил, като събрал колкото се може по-голяма войска, и се защитавал яростно. Чрез една от дъщерите си Елеазар се сродил с Шушман, царя на мизийците, чрез другата – с Вълко, сина на Бранко, син на Младен, господаря на Кастория и Охрид в Македония. След това присъединил и земите на жупана Никола в Македония след смъртта на владетелите Углеш и Крал, покорил Прищина и тъй наречената Нишка област и напреднал чак до илирийската река, която сега се нарича Сава. Амурат, синът на Орхан, организирал поход срещу него и го заварил на стан в тъй нареченото Косово поле в Прищинската област. Като пристигнал там, започнал да подрежда войските си за битка. С него били и двамата му сина Паязит (Баязид) и Ягуп (Якуб). Турците казват, че Мурат влязъл в битка с войските на Елеазар, обърнал ги в бягство и се впуснал да ги преследвал с все сила. Но докато ги преследвал, се натъкнал на един трибал и се спуснал срещу него. Обаче трибалът, пешак, се обърнал и го улучил с копието си в гърдите. Така погубил цар Амурат. Елините обаче твърдят, че Амурат не е започвал битка и не е умрял по време на нападение, след като е обърнал противниците си в бягство. Те казват, че още докато Амурат чакал сред строените войски, един най-благороден мъж пожелал доброволно да се заеме с този най-прекрасен от всички някога вършени подвизи. Името на този мъж било Милой. Разказват, че този Милой, след като измолил от владетеля Елеазар да му бъде дадено каквото поиска, въоръжен се насочил на кон към стана на Амурат, сякаш за да премине на страната на неприятелите. Казват, че Амурат, понеже се надявал, че той ще дезертира при него, заповядал да го допуснат, та да може да дойде и да му каже какво желае. Като достигнал близо до вратите, където царят стоял при строената войска, той грабнал копието, спуснал се срещу царя и нанесъл най-прекрасния от всички удари, за които знаем. Щом убил цар Амурат, и той самият загинал заедно с него от най-благородна смърт. Та елините казват, че се е случило по този начин, а според турците Амурат е бил убит от сърбина след победата, докато е преследвал противниците. Амурат умрял там, в Косово. Тялото му било отнесено в Пруса (Бурса), където се намирали и гробовете на предишните Отоманиди освен Сюлейман, а вътрешностите му били погребани в царския гроб в Косово поле. Той загинал от ръката на сърбина след 31 години царуване. Смъртта му не подхождала на цар, който водил войни в продължение на толкова години и извършил чутовни дела. Цар, който през тези 31 години водил велики войни и в Азия, и в Европа, и бил съпътстван от такъв късмет и доблест, че не бил никога побеждаван в битка. Той се сдобил със значителна мощ и територии и на двата континента, и макар че вече бил достигнал дълбока старост, не се спирал да участва в битки с враговете, но винаги се сражавал яростно в боевете и навсякъде проливал безмерни количества кръв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите