|
|
| Тема |
 Re: Т.е. [re: инцидeнтeн] |
|
| Автор |
mellisa (пакостлива ;)) |
|
| Публикувано | 12.12.07 19:40 |
|
|
|
Защо ти е да ми режеш главата? Нека си стои на мястото си, какво ще ми държи шапката после Пък и ще е жалко, хубава е
Ти искаш паметник, които да отговаря на въпросите ни. Само че отговорите не са в статуи на отдавна измрели владетели, нито в корони на главата, мечове в ръцете или тронове, те са в нас. И затова докато ние не намерим отговора сами сами за себе си, никога няма да ни хареса един паметник, защото очите, с които ще го гледаме ще са...празни. Когато сами не знаем какво виждаме, няма и как да го видим. А паметниците...те никога не са за мъртвите, те са за живите.
Знам какво е да не знаеш кой си, да не харесваш това, което си и да украсяваш за да получиш нещо, което вече ще е по приемливо за теб. Затова и не мога да не разбирам всички онези, които искат Александър Велики да е българин, Хектор да е наш митичен герой...И в същото време вече не мога да приема малодушието да нямаш волята да се пребориш и да се приемеш какъвто си. Не е срамно да си човек, който гласува срещу кебапче, срамно е, след като си дадеш сметка, че така не бива, да не го промениш.
За паметника ме дръж в течение
| |
| |
| 
|
|
