|
Диктаторският режим на Третия райх се различава от останалите фашиски режими, като този на Мусолини или Франко с това, че към политическото му изразяване се прибавя едно особено, расистко измерение. И наистина, расистиките принципи са в основата на самата доктрина на автора на « Моята Борба ».
Към този расистки елемент може да се прибави и един лошо теоритизиран мит, този за германския « Ариец », с който се навлиза в старите нордически религии и дори в езотеризма. Самата емблема на NSDAP, свастиката, го показва - един обърнат индо-европейски символ, олицетворяващ Злото. Изследването на връзките, които Хитлер е или е могъл да има с тези среди ще позволи със сигурност, отвъд чисто личната психологическа нагласа на Фюрера да се разбере част от разрушителната дейност на нацистите. Връзките на Райха с окултизма са застъпени много лаконично по време на Нюрембергския процес през 1946 и слабо изследвани от съдиите, които водят този процес, първият по рода си по онова време.
Митът в служба на доктрината
През дългата история на германското национално изграждане, от начало до 1945, пангерманизмът е в сърцето на принципите, ръководили външната политика на германските държави. Новите нацистки тевтонски рицари съвсем естествено подновяват този идеал при идването си на власт през 1933. Бисмаркската пангерманична идея от XIX век ще даде началото на теорията за « Жизнено пространство » (Lebensraum), изградена от Хитлер, в която вече ще има допълнителната расиална конотация за йерархията на расите, разграничаваща доминиращи от доминирани и тяхната географска разпределеност. Но национал-социалистите прибавят, отвъд идеята за обединение на всички народи с германски произход и разширяване на изток (Drang nach Osten), расистката утопия за « чистата раса ». Този идеал не е нещо ново и оригинално в Германия от епохата. В действителност множество тайни общности го изразяват в езотеричните си доктрини, смесвайки по този начин окултното с политическия екстремизъм. Но в световен мащаб самата Германия също не е изолиран случай, в тези години Япония също търси в собствента си митология легитимация за своите експанзионистични намерения към Китай и е силно вероятно това виждане да е повлияло на национал-социалистическата доктрина.
Групата « Туле » (Thule), основана през август 1919 в Мюнхен, е най-мощната тайна общност от началото на 20ти век. Тази организация е наречена според римската « Ultima Thule », нордически еквивалент на митичната Атлантида, намирала се в долина в Големия Север, заобиколена от блестящи планини от лед и обитавана от висша раса хора. Според легендата тази Туле потъва в морето подобно на Атлантида. Шепа хора единствено оцеляват и дават началото на расата на арийците.
Създателят на тази тайна общност (Thule Gesselschaft) е германският барон Rudolf von Sebottendorf, ръководител и на баварския клон на « Германския Орден ». Сред нейните членове е Дийтрих Екарт (Dietrich Eckart), бивш актьор. Екарт е този, който ще запознае Хитлер с идеала на групата и който ще остане, до смъртта си в Мюнхен през 1923, съветник на бъдещия Фюрер. Най-влиятелната личност в новосъздадената организация, той е антисемит и расист, главен редактор на списание « Auf gut Deutsch », привърженик на идеята за разрушаване на християнския свят и неговите ценности. В неговата сфера на влияние попадат хора като Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Карл Хаушофер, Макс Аксман, Антон Дрекслер, Ханс Франк, Готфрийд Федер. Групата Туле и нейната дейсност остават и до днес доста неясни, според някои източници дори е възможно да са били свързани с Франк-масонството. Но идеите им намират път до широката публика благодарение на създадения от Зеботендорф вестник « Volkischer Beobachter », който по-късно ще стане и официалният орган на нацистката партия.
Алфред Розенберг (Alfred Rosenberg), син на обущар, е известен най-вече като откривателя на ръкописа « Протоколите на Мъдреците от Сион », произведение повлияно от френския писател Морис Жоли (Maurice Joly) и публикуваната му през 1864 книга « Разговори в Ада между Макиавели и Монтескьо ». Доста учудващо е да се разбере, че Розенберг, въпреки неговия израелски произход, става един от най-влиятелните членове на групата « Туле ». През 1930 издава « Митът на XX век », който заедно с « Моята Борба » на Хитлер ще стане еднo от най-показателните и продавани национал-социалистични произведения. Розенберг е и сред най-яростните привърженици на отхвърлене всяка форма на християнската религия в полза на прeдхристиянските ритуали. Но Хитлер никога няма да бъде сред върлите сподвижници на неговите идеи, а и Розенберг не е оценен високо от ръководителите на Третия райх. Яростен идеолог, теориите му ще бъдат оценени единствено и само от Химлер и въпреки назначението му начело на Оstministerium, т.е. администрацията на новозавладените съветски територии, Розенберг има второстепенна роля в Хитлерова Германия.
Сред тайната общност на « Туле » са били много от бъдещите ръководители на Третия райх, но Хитлер никога не е бил част от тази организация, чието посредничество е използвал за да получи подкрепата на Франк-масонството, към което е мислел, че групата много или малко принадлежи.
Преди да търсим човека, трябва да сме намерили фенера.
|
Третият райх и езотеризмът
