Да "гъвкавостта" на маздеизма най вероятно обяснява погребалния ритуал, но все пак различната ориентация на трупополаганията и за капак на всичко трупоизгарянията говорят за доста сложна картина, която явно има някакво обяснение?

Гъвкавост или по-скоро липса на догма. Освен това не бива да се забравя, че в предмаздеитския период инхумацията е била обичайната практика на индоевропейските народи, в т.ч. и на иранските народи.
Друг пример са аланите в хазарския хаганат, за които никой не се съмнява, че са били под влиянието на зороастризма - те не практикуват изоставянето на телата. Освен това всъщност при "ортодоксалния" зороастризъм се допускат изключения - като например за телата на царете и велможите.
Сложната картина, за която говориш, навява мисли за няколко култа и общност, съчетаваща в себе си различни етноси.


Ако това на розетата са символи тогава какво е това в Мурфатлар. Там са си надписи. Ако са символи. На какво? И защо по два а не по един. Един символ е достатъчен, като да речем за планетите .

Графитите от Мурфатлар не са точно датирани и не може да се прецени дали трябва да се отнасят към езическия или християнския период или и към двата и кои към кой спадат. Освен това за надписи наистина трудно може да се говори, по скоро за поредици от знаци, които биха могли да означават нещо, но това би се доказало, ако бъдат разчетени.

Защо по два, а не по един? А защо примерно на много съвременни знаци има по два и повече символа, а не по един? Например знакът "СТОП" не се нуждае на практика от повече от един симмол, дори и чисто червен знак би вършил работа, без никакви символи. В древността също има много такива примери - например А ХР О - знакът на Христос, спокойно може да мине без алфа и омега, но са ги слагали. Примери има много. Важното е да направим извода, че очевидно при розетата се касае за два реда символи, които биха могли да се обяснят по различен начин. Ето ти пример - единият индекс представя планетите, а другият - дните от седмицата. Така получаваме нужния брой.

Прабългарите идват в Европа и не стига че не използват никоя от тях (поне за по частни надписи като погребалните) ами и всичко официално издават на гръцки. Едва след девети век когато се приема християнството започват да пишат и то май на новосъздадена писменост.

Тук не бих те подкрепил. Ако се съгласим, че в хазарския хаганат живеят българи и алани, което е археологическата истина, то българите познават и руническото писмо, близко до това на тюрките или поне близко в графично отношение. То е изобретено именно в Средна Азия. Важната подробност е, че надписите с руническо писмо от Салтово-Маяцката култура не могат да се разчетат с тюркските езици и тюрколозите считат, че това се дължи на факта, че авторите им са ираноезични.

Защо българите ползват гръцки - ами много просто - това е английският на онази епоха и е много разпространен. Бил им е познат още във вековете, докато пребивавали на Кавказ и е естествено да се спрат на нещо познато. За днешния ни ум е непонятно как един език може да няма писменост, но това е било нещо напълно обичайно в онази епоха. Хуните например, както и една камара други народи, не са имали писменост. В Персия пък винаги се ползвали по няколко системи, защото се считало, че надписите трябва да се четат от всички поданици на шаха.

"Освен ако не са някое от "варварските" племена от степта, повлякло на запад част от жителите на някой "културен" оазис. В този ред на мисли е напълно възможно да наричат Ахурамазда Тенгри, както да речем куманите християни превеждат името на християнския бог. Въпреки че съм чувал за стара детска игра в която дядото и бабата от семейството са наричани "ухур" и "ухурца" ."

Не виждам защо българите да нямат "Степен" компонент. Част от тях живеят в степта, нормално е да имат степна култура. Част от тях обаче се заселват вероятно още І-ІІ век в територии "на традиционна уседналост" и развиват своя градска култура. Така се получава феноменът при който едни извори казват, че българите имат градове, а други - че се скитат.
Не смятам, че има нещо невероятно българите да са наричали ХОРМИЗД с тюркско име - ТЕНГРИ. Тенгри означава БОГ, а богът ТЕНГРИ от своя страна е наричан в надписите КОК ТЕНГРИ, ТЕНГРИ ХАН и т.н.
Но все пак помисли за етимологията на имена като КОРМИСОШ и КОРМЕСИЙ.