Re: Мистерията Халкондили / Наука / Хуманитарни науки / История

На тези фантазьори от фамилията Chalcondyles e доста подозрително да се вярвa... нa 100%.

Ами то на 100 % не можем да вярваме на описанието на събития на които сме съвременници, та какво остава да е 100% вярно едно описание на събития отпреди 1000г. - какво напр. знаем за събитията около оставките на др. Т. Живков като пръв държавен и партиен ръководител?!? Затова като се дава справка за някой от авторите се сочи обикновено и доколко точно и или критично ползва изворите.

"Гръцката" империя (Коя от тях?) от османците. На Запад Византия била наричана Гръцка империя. Даже имало куриозен случай, при който върнали едно пратеничество, защото писмото било адресиране не до императора на ромеите, а на Гърците. Но в периода на края на Византия територията й била твърде близо до това, което са били древна Елада с нейните градове колонии.

- архаичен (за съвременниците му от 15 век) текст, извънредно труден за превод;
- антикварни имена, с които той нарича съвременниците си: гети, даки, мизи, трибали, пеони, лигури, за всички от които знаем, че изчезват с изчезването на Римската, а не Ромейската империи.

Ами днешната "Република Македония" какво е? През средновековието е имало доста голяма и динамична промяна на държавни структури (не че и сега няма). За авторите е било много трудно да дефинират новото образувание и са ползвали стари имена, а после тези стари имена влизали в оборот. Напр. държавицата на Вълкашин и Марко. Първоначално Вълкашин е направен крал и вероятно е готвен за наследник на бездетния цар Урош - владетел на една мултинационална империя, която макар да наричаме Сърбия, това е толкова вярно, колкото когато наричаме СССР - Русия или Великобритания - Англия. Ама Вълкашин умира преди Урош, а Марко не успява да удържи целостта на държавата след смъртта на царя. И остава с една малка област. Въпросът е как да се нарече народът на тази държава. Тъй като населението е българско Марко се сочи понякога като крал на българите. Ама тъй като титлата иде не по линия на бълг. цар, а на сръбския - други пък го сочат като сръбски крал. Трети решават да оправят нещата, като го пишат за крал на пеоните.

Но архаизирането определено е проблем. Виз. автори са го правили за да изглеждат много учени - Григора и Псел направо се уливат в това отношение. На този форум пък използването на архаизми минава за автохонност. Крайният резултат обаче е, че има проблем с четенето и разбирането на смисъла на написаното.

- или Лаоникус е бил отявлен Фоменковец, съединил в едно предХристовите времена със Средновековието в една нова хронология...
Също един типичен подход за Европа през средновековието и античността - през античността събитията обикновено се подкарват от Троян. война, а през средновековието - от сътворението. И сле един кратък преглед стигат до момента, в който почват по същество.

___________________________