притеснява.

Да се гордееш или притесняваш от нещо дадено ти от Бога е глупост до богохулство.

Срамувм се единствено от настоящите простотии, които правим.

Какво дотойнство има в тов да се гордеем с нещо, което не е продукт на нашите дела?

Да се гордея с постиженията на прадедите като изява на някакъв патриотизъм е безкрайно погрешна теза.

Въпросът е, дали дедите ни биха се гордели с нашите дела!

Аз никак не съм сигурен в това.

И причината е, че ни сме си намерили една ловка и проста формула да не с самоусъвършенстваме: вместо да се гордеем или сртрамуваме от делата си, се гордеем или срамуваме отсчужди дела.

Погледнете Сизиф!
Той никога не губи надежда!