|
|
| Тема |
 Тънка жълта линия ... |
|
| Автор |
инцидeнтeн ((ама връхлитащ)) |
|
| Публикувано | 24.10.07 23:18 |
|
|
|
или по-лежерната история.
Всичко оттук нататък са буквални цитати от книгата на Божидар Димитров "Светослав Тертер".
Постепенно набира сила и мощ сръбската държава. В началото на 13 век тя все още служи за боксова круша на унгарци и българи, но през втората половина на века тя вече показва остри нокти и постепенно разширява владенията си във всички посоки.
Латинската империя би могла да обърне наопъки развитието на Балканите. Но цар Калоян още на следващата година и свива сармите в битката при Одрин.
Благодарение на тази желязна централизирана организация българският владетел е могъл да свика по знамената огромни за епохата армии от 60-80 000 души (на практика цялото мъжко население на страната) в боеспособна възраст и да вършее из Югоизточна Европа както намери за добре.
При война населението се прибирало заедно с добитъка и зърнените припаси в крепостта, а мъжете заемали позиции по бойниците и кулите. Тези крепости били изключително ефективни срещу нашествията на степни варвари, които не умеели да превземат въобще крепости, камо ли планински. Ненамирайки храна в изоставените села, степните нашественици след месец-два се омитали в родината си.
Българската армия превзела Тракийската низина без сражения и нахлула в Родопите.
Група български овчари в един мъглив снежен ден така подплашили византийската армия (тя взела овчарите за войска, идваща от Търново), че тя хукнала да бяга и се спряла чак на брега на Бяло море.
Константин Тих направил поредната си грешка, женейки се, без предварително да вземе Черноморието. Византийците внесли допълнително условие, че Черноморският бряг ще бъде предаден на България едва когато царицата роди син. Царицата се напънала и родила син още на следващата година, но Византия не изпълнила и тогава обещанието си.
Както и да се взираме в средновековните източници, нищо антифеодално не можем да открием в движението на Ивайло. При бездействието на българския владетел той проявил, казано по модерному, активна гражданска позиция, събрал един отряд отчаяни хора и започнал да трепи татарите, където ги намери.
Това му донесло невероятна популярност и към него започнали да се присъединяват хиляди готови да се сражават българи, включително и (както съобщават византийските хронисти Пахимер и Грегора) мнозина занаятчии, т.е. областни и градски началници, заедно с поверените им военни части.
Никаква социална програма не виждаме в исканията на събралите се около Ивайло, още по-малко идея за унищожаване на феодалния ред или поне за реформирането му. "Мамка им да ... на татарите" - това са били и идеята, и бойният лозунг на българите около Ивайло, и те го реализират в рамките на два-три месеца.
| |
| |
| 
|
|
