А, и още нещо се сетих.
Що направо не са си приписали всички заслуги?
Кой им пречеше да извъртолят нещата и да кажат, че Кирил и Методий направо в Русия са вършили пъкленото си дело?
Обаче и Паисий е за бой - що му е трябвало да пише, че "от всички славянски народи първо те (разбирай българите) са се просветили"?
А Блазиус Клайнер?
"От всичко това ясно личи, че България по време на римляните ако не напълно, то поне в по-голямата си част е била католическа и че чрез варварите и жестоките хуни българите-католици са били отчасти прокудени, отчасти избити, храмовете разрушени и религията напълно унищожена"

Ами това?

СВ. ДАЗИЙ ДОРОСТОЛСКИ

Св. Дазий е един от най-известните и почитани мъченици на Христовата вяра по българските земи през късната античност, а и във времето на Първото българско царство. Св. Дазий (“Дасий мъченик”) присъства и в култовия живот на Търновската патриаршия, но очевидно след ХІ-ХІІ в. на преден план излизат други сакрални личности, особено такива, които са свързани със собствената християнска история на българите (Св.равноапостоли Кирил и Методий и учениците им, св. Иван Рилски, светците, чиито мощи са се пазели в столицата Търновград и т.н.).
Св. Дазий произлизал от местните траки и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, базиран в Дуросторум/Доростол (бълг. Дръстър, дн. Силистра). При съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (т.е. в периода 284-305 г.), когато християните били подложени на масови гонения, св. Дазий отказал да участва в новогодишните езически празненства. Изправен на съд пред Басос, легатът на легиона, той с ярки думи изразил вярата си в Христа. След жестоки мъчения тракийският войник бил посечен на 20 ноември (петък) 302 г. Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. Св. Дазий бил включен в Синаксара на Цариградската патриаршия, в историята на Хиероним и др. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ в.). Св. Дазий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.
В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея “Диоцезиано” се пази неговият каменен саркофаг с надпис: “На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол”. Надали е случайно, че един от епископите, участвали в преговорите между Римската курия и св. княз Борис-Михаил, бил Павел Анконски.
Православната църква отбелязва паметта св. Дазий на 4 октомври.

Докато някой не ми покаже акт за раждане от Анкона, да не ми говори, че е автохтонен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите