Намирам за глупаво това на поредица от поколения в една страна да се натрапва умишлено чувство за вина, която носят само шепа хора, станали на отдавна на шепа пепел. Намирам за глупаво и това подобие на прошка, което се представя от същите тези поколения от името на онази шепа хора, които, забележете, дори не е сигурно, че ако бяха живи, щяха да искат! Даже напротив, не си спомням някой от съдените в Нюремберг да е изказал съжаление, колебание или някакво чувство за вина спрямо обвиненията, които са му били отпрявяни.
Това освен всичко друго (прескачам политическата изгода на Израел от една вечно виновна Германия) идва и от дълбоката психологическа непростимост (към себе си) на това днешно общество, което не може да приеме, че някога без неговото участие се е случило подобен геноцид.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж...