|
Валерия Фол: Александър Фол е историк на бъдещето
03 юли 2007 | 12:06 | Агенция "Фокус"
Днес се навършват 74 години от рождението на историка проф. Александър Фол. Той е основател и пръв директор на Института по тракология при Българската академия на науките. За мястото му в българската историография Агенция “Фокус” разговаря с неговата съпруга, която също е специалист по тракология – доц. Валерия Фол.
Фокус: Какво е мястото на проф. Александър Фол в българската историческа наука като цяло и в тракологията в частност?
Валерия Фол: Достоен историографски въпрос, на който би трябвало да се отговори с историографска студия, утежнена с изключително прецизен научен апарат. Не се надявам скоро да прочета нещо подобно, тъй като е много трудоемко, поради което ще остане само статията, която е под печат в сборник на НБУ в памет на Александър Фол. Такъв труд не би донесъл бърза слава и медийна известност. Александър Фол с немска педантичност и поетическо вдъхновение повече от 40 години писа практически върху всички сфери на живота на траките – от тексткритичния анализ на писмените извори за тях, социалната и демографската структура на тракийското общество, политическата история и културата до вярата и обредността им – тракийския орфизъм. Той промени виждането на всички ни за този древен народ. Нужни му бяха десетилетия усилия, за да не започват учебниците по история на България с 681 години. Десетият международен конгрес по тракология, който се проведе през октомври 2005 г. в Гърция, беше под надслов „Тракия И гръко-римския свят”. Изписвам съюза „и” с главна буква, тъй като именно „и”-то направи Александър Фол щастлив в последните му дни – траките да бъдат изследвани като равностоен политически и културен партньор на елините и другите народи в древността. Ако беше написан съюзът „в”, то би означавало, че „най-многобройният народ след индийския” (по думите на Херодот) продължава да бъде разглеждан като втора ръка.
Подкрепям изказаното от проф. Георги Бакалов и проф. Георги Марков мнение, че Александър Фол е българският философ на историята.
Фокус: Какво отличава професор Фол от един съвременен историк?
Валерия Фол: Александър Фол е историк на бъдещето. Изследвайки миналото, неговият взор е отправен далеч в бъдещето. Усилията му винаги са били насочени към смяна на гледната точка и подхода за изучаването на тракийския народ – да не се следва елиноцентриската линия и да се гледа на траките като на „варвари”, чиято историческа съдба основно е да копира и възприема от елините култура, поведение, начин на живот, богове. Подходът на Александър Фол към тракийския народ дори към днешна дата звучи твърде модерно. Представете си как е изглеждал преди повече от 40 години. Изходната позиция е, че писмените извори за и археологическите находки от траките трябва да се анализират от тракийска гледна точка, тъй като те са носители на нелитературна тип култура, т.е. различна от елинската. Може да се каже и по друг начин – например, не може да се приемат безкритично сведенията на военните противници или на авторите, които се присмиват на вярата им в безсмъртието. Визията на Александър Фол е базирана върху разбирането му, че трябва да се зачита Другия, да не бъде унижаван заради различието му, да не бъде подценявана чуждата култура, а да бъде изучавана, за да бъде разбрана, че великите достижения се получават от срещата на култури и взеимодействиято между тях ... Непрекъснато перифразираше Исократ, че не е важно къде си роден, а каква култура носиш. Звучи модерно. Всъщност, цялото научно творчество на Александър Фол показва, че се е родил по-рано в нашето пространство и линейно време. Поради тази причина тези, които са чели написаното от него, имат чувството и дори го изричат на глас, че всичко, което откриват археолозите, е вече казано от Александър Фол. Може би времето, което избра да бъде в нашия свят, е за да създаде интелектуална тяга. Фактът, че говорим с Вас за траките и за начина им на живот, за вярата и обредността им, за философията на живота им е доказателство, че е успял.
Фокус: Преодолян ли е елиноцентризмът сред българските историци и археолози?
Валерия Фол: Някои от моето поколение и от по-младите никога не са били елиноцентристи. Други – продължават по отъпканата пътека, оставена вече и от мнозинството специалисти по света.
Фокус: Какво най-често са казвали студентите на професор Фол за него?
Валерия Фол: Зависи от студентите. За четири десетилетия преподаване е имал всякакви студенти. Последната година на миналото хилядолетие (звучи страшно) той публикува кратък курс лекции „Древната култура на Югоизточна Европа” със следното посвещение: „На студентите ми, които ще поискат да отворят Вратата”. Вратата е с главна буква, тъй като е Вратата на познанието. Той ценеше мнението на тези студенти. Този кратък курс лекции е, всъщност, как чрез миналото да „разчитаме” настоящето и бъдещето. За тези студенти през годините Александър Фол бе последователно Асистента, Доцента, Професора, Учителя с главна буква.
Фокус: Има ли нещо, което е споделял, че иска да напише, а не е успял по една или друга причина?
Валерия Фол: Остана недописана книгата Orphica Magica ІІ, но той не се притесняваше за нея. Мисля, че ще успея да издам написаните до тук страници. Както казваше в последните дни – всичко което е трябвало да напише, е написал и е отворил вратите, сега от нас, които е учил, зависи да прекрачим прага и да поемем по утъпканите или едва очертани пътеки, дори да нагазим направо в гъсталака. Това, което всъщност не е написал, е музиката, която чуваше. Музиката и ритъмът на словото са били първия му творчески порив. Музиката е космически език и орфиците са го знаели. Затова и прекрачи в Отвъд щастлив, че Александра пише музика. Казваше по този повод, че „Мойрите са решили да се занимава с друго – да бъде подвластен на Клио. От Мойрите и Завс се е страхувал”.
Фокус: Кой край от България му е бил особена слабост от гледна точка на тракологията?
Валерия Фол: Трудно ми е да кажа, защото за него „България е благословена от бога земя”. И все пак – обичаше Странджа, тъй като най-много му напомняше за природата от древността, която изследваше, и заради особеното й разположение – „планина между морета”. Другото място, което лежеше на сърцето му, е „Долината на тракийските царе”. Казанлъшката долина за него е кристален пример за свещена земя на тракийска царска династия – от мегалитите – до храмовете за обезсмъртяване и херооните на царете. Последният научен форум, в който взе участие Александър Фол, бе в Стара Загора (през ноември 2005 г.) и това бяха дни, в които се чувствах ужасно, тъй като знаех, че думите му по време на дискусиите, са завет.
Фокус: Какво е било неговото разбиране за историята ...
Валерия Фол: Казваше, че историята е изкуство, затова и елините са й отредили муза (Клио), и е труден занаят, тъй като изисква висок морал.
Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
|
74г. от рождението на Ал. Фол
(български)
