Аз също го познавам лично, позволи ми мненията на другите за него, при това явно от съвсем не близкото му обкръжение, да не ми влияят особено.
Всички онези, които бяха достатъчно празни за да не успеят да го разберат и почувстват какъв човек е, решиха, че в него няма нищо за разбиране. Типичен синдром на лисицата и гроздедо, не мислиш ли?
Н.В. направи невероятната грешка да си мисли, че може да върне историята обратно. Той е цар, а пожела да стане президент. Което беше невероятна глупост, но въпреки яда ми го разбирам. Симеон знаеше, че може да направи нещо за нас и не искаше да допусне, че българите не могат да разберат фин човек като него. Ако целунеш челото на мъртвец той не се стопля, твоите устни стават по студени. Ако нагазиш в калта на демократичната политика тя не става чиста, ти ставаш мръсен. Онзи селянин го е казал толкова добре - Симеон е отгледан с дълга да управлява, за него това е съдба, товар, чест и задължение едновременно. Само че на нас ни е генетично заложено да не можем да търпим великите си личности, кой знае, може би защото ни показват собственото ни нищожество. И затова предпочитаме плазмодии - тях ги плюем, мразим, знаем, че са боклуци, но само чрез тях и тяхната нищожност можем да се понасяме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите