|
Хората са много по неиздръжливи при размножаването си от зайците. Дори 40% си е една напълно нормална цифра. Но не за всяко, а за 1 раждане, както вече написах. За съжаление при нас няма оцелели архиви, показващи смъртността. Църквата не е имала практика на води такъв тип архиви у нас, за разлика от Западна Европа. И освен това след идването на турците данъчните регистри, въз основа на които се изчислява населението са описвали мъжкото население. Жената е имала право на собственост, но мъжът й я представлявал при плащането на данъци. Жени, които са в регистрите са вдовиците, жени, които имат професии или жени, които наследяват. Дори и за сравнително близки времена - края на 19 век - трудно се води статистика, защото много от децата не са били обявявани веднага, а и умрелите при раждане въобще не са били обявявани.
За база на сравнение може да се вземат запазените сведения, които има в Западна Европа. Оксфорд имат интересни изследвания за средновековната демография, които може да прочетете и онлайн. Но доста от тях са платени:)
Та, по въпроса за смъртността. Според една от водещите социални исторички на въпросното учебно заведение, Хейнаут, в средновековна Флоренция от 15 век, смъртността сред родилките - става въпрос за тези, които били гражданки - е била 20%. В това число се включват освен случаите по време нараждане, така и тези, които умрели от инфекции и един куп усложнения, след раждането. По въпрос е колко от децата са оцелели. Когато се посочват 20% за гражданките, трябва да се вземат няколко фактора. Флоренция е била град с високи и дори непознати в повечето части на Европа санитарни условия като водопровод за населението. Икономиката на града е осигурявала възможност на населението да яде доста добре, да живее в нормални условия и най-вече жените не вършели земеделски труд, в напреднала бременност. По това време недохранването, анемиите и тежкия труд са били част от ежедневието на жените. Голяма част от жените са можели да изкарват и част от бременността си в облекчени условия, а и лекарите са били достъпни и викани в някои от случаите. Освен това Флоренция се е радвала на сравнително мирен период. Хейнаут смята, че смъртността сред селяните е била много по-висока.
Хайде сега до видим в какви условия са живеели българките в същия този 15 век. Бунтове, войни, Кръстоносен поход, граждански междуособици в началото на 15 век, непрестанна тежка земеделска работа, носене на вода - котлите за вода са нещо ужасно тежко - 2 котела с 8 литра и дървена кобилица, нехигиенични условия на живеене - пътешествениците говорят за колиби, в които селяните живеели с животните, ограничено хранене, да не кажем направо недохранване. Липса на достъп до лекар.
|
Re: Прощавайте....60%? [re: Пeлин]
