Не е за подценяване тълкуването на Бешвелиев, без значение дали титлите са взети от тюрките или тюрките са ги взели от българите.
Грешката, която прави Бешевлиев, е че предпоставя нещата от тюркски към български, незнам как това може да се докаже.

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

Кога се е появила службата на капхана като помощник на владетеля и каква точно е била неговата служба в подробности, е неизвестно. Съществуването на съвладетел, в чиито ръце била съсредоточена държавната власт и военната сила, криело опасност вторият владетел да заеме мястото на първия. У Меровингите, първата кралска династия на франките, т. нар. майордом, т. е. по-големият или старшият в двореца, е играел ролята на капхана. В 751 г. последният крал меровинг Хилдерик III е бил свален от майордома Пипин Къси, който заел престола и основал династията Каролинги. Същото нещо се случило и в България. Кормесий, който бил, както по всичко личи, капхан, премахнал управляващия род Дуло и се опитал да издигне рода си Вокил или Укил около 760 г. За да се избягнат подобни случаи в бъдеще, българските владетели Кардам или Крум ще да са ограничили властта на капхана до положението на пръв военачалник след кана, понеже според византийските извори и двамата владетели са предвождали лично походите срещу Византия. Обаче, както изглежда, временно при младия и неопитен кан Маламир властта на капхана била отново засилена. Поемането на командуването на войските лично от държавния глава е изразявало именно титлата сюбиги. Тази титла е отбелязана засега само при владетелите Омуртаг и Маламир и може би и при Крум, който в един летописен надпис се нарича архонт сюбиги, т. е. гръцката дума за вожд и българският титулатурен израз сюбиги. Според едно сведение у огузите покрай сюбаши „главатар на войската” се употребявало и сюбеки „господар на войската”.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите