Евангелие на Юда

Рече Исус: Ела, за да те науча на тай¬ните, които още никой човек не е чул. Знай, че съществува голямо и безгра¬нично царство, чийто край дори анге¬лите не са виждали, и в което има един велик невидим Дух,
който никой ангел не е виждал,
и никоя мисъл и чувство не е могла да побере,
и който никога не е бил назовавай с никакво име.
[...] И там се появил светлозарен об¬лак. Той казал: Нека бъде ангел, за да ми стане помощник.
И величествен ангел, просветлени¬ят и божествен Самопороден, се явил от облака. За да му помагат, от друг об¬лак възникнали още четири ангела. Самопороденият казал: Да бъде [...] - и било. Самопороденият създал първото светило, за да властва той над него. И казал: Нека бъдат ангели, които да му служат, и тогава възникнали безброй ангели. После той казал: Нека бъде друг светлозарен еон, и той възникнал. То¬гава породил и второто светило, за да властва той над него, и още безчет ан¬гели, които да му служат. Така той сътворил и останалите светлозарни еони. Дал им власт над светилата и създал безброй ангели, които да им помагат


РИГ ВЕДА
Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,
Нито величието на свода, над Земята прострян.
- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?
Какво е скривало?
Били ли са това бездънните дълбини на водите?
Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.
Нямало е граници между деня и нощта.
Само Единният в своето дихание без дъх,
И нищо друго не е имало битие.
Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.
В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,
Зародиш, скрит в черупка,
Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.
----------------------------------------------------------------
Кой тайната узнал? Кой я съобщил?
Откъде, откъде е това творение многообразно?
Самите Богове били родени после.
Кой знае откъде е величието на създаването?
ТО, откъде е възникнало величието на творението?
Волята ли го е създавала или е била безмълвна?
Великият Ясновидец във върховете на Небето,
Той знае, но може би, дори знае ли той?
------------------------------------------------------------------
Потапяйки взор във вечността,
Зад пределите на еоните са основите на Земята.
-------------------------------------------------------------------
Ти беше. И ето, когато подземният огън
Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,
Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,
Извън времето, Неизменен,
О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

СТАНСИ ДЗИАН
СТАНСА I
1. Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.
2. Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продъл¬жителността.
3. Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.
4. Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.
5. Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.
6. Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съществуват, и Вселената - Син на Необцодимостта - била потопена в Паранишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в съ¬щото време го няма. Не съществувало нищо.
7. Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие - Един¬ното Битие,
8. Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, без¬крайна, безпричинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от. Съновидения; Животът - безсъзнателен - пулсирал във Вселенското Пространство, в тази Всесъщност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.
9. Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е било Анупадака?
СТАНСА II
1. ...Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Манвантара?... В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата - Корен на света - Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.
2. ...Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Неруши-мото Вечно Дихание, непознаващо себе си.
3. Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Матрипадма още не е набъбнала.
4. Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.
5. Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Един¬ната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.
6. Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.
СТАНСА III
1. ...Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрай¬ността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.
2. Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стреми¬телно Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина -Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.
3. Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и от¬ронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.
4. Трима падат в Четири. Лъченосното естество се оседморява; Седем са вътре, Седем отвън. Сияещото яйце, троично в себе си, се пресича, разпространявайки се с млечнобели Съсиреци в Дълбините на Майката, в Корена, растящ в Недрата на Океана на Живота.
5. Коренът остава, Светлината остава, Съсиреците остават и все пак Оеаоhоо е Един.
6. Коренът на Живота бил във всяка Капка на Океана на Без¬смъртието и Океанът бил Лъчезарна Светлина, която била Огън и Топлина, и Движение. Тъмнината изчезнала и повече не съществу¬вала; тя изчезнала в своето Естество, в Тялото на Огъня и Водата, на Бащата и Майката.
7. Виж, о Лану, Детето Лъчезарно на тези Двама, несравнимо, блестящо величие - Пространството на Светлината, Сина на Про¬странството на Тъмнината, възникващ от Дълбините на Великите Тъмни Води. Това е Оеаопоо Младши. Той сияе като Слънце, той е Пламтящ, Божествен Дракон на Мъдростта; Ека е Чатур и Чатур си взема Три, и Съюзът поражда Сапта (седем); в него са Седмина, които стават Тридаша, Сонми и Множества.
Съзри го - приповдигащия Покрова и разгръщащ го от Изток на Запад. Той скрива Горното и оставя Подножието открито, като Ве¬лика Илюзия. Той набелязва място за Блестящите и превръща Гор¬ното в безбрежно Море на Огъня и Единното Проявено във Великите Води.
8. Къде е бил Зародишът? И къде сега е Тъмнината? Къде е Духът на Пламъка, горящ в твоя Светилник, о Лану? Зародишът е ТО и ТО е Светлината, Белият, Блестящ Син на Бащата, скрит в Тъм¬нината.
9. Светлината е Хладен Пламък и Пламъкът - Огън, и Огънят ражда Топлина, произвеждащите Вода - Водата на Живота във Великата Майка.
10. Бащата-Майка тъче Тъкан; горният й край е прикрепен към Духа, към Светлината на Единната Тъмнина, а долният - към Сен¬честия край, към Материята; и тази Тъкан е Вселената, изтъкана от Две Същности, слети в едно, което е Свабхават.
11. Тя се разширява, когато Диханието на Огъня е над нея; тя се свива, когато диханието на Майката я докосва. Тогава Синовете се разделят и разпръсват, за да се върнат в Лоното на Майката със завършването на Великия Ден, да се съединят отново с нея. Когато Тя се охлажда, става сияеща. Нейните Синове се разширяват и свиват Сами по себе си и със своите Сърца; те побират Безкрайността.
12. Тогава Свабхават изпраща Фохат, за да втвърди Атомите. Всеки е част от Тъканта. Отразявайки, подобно на огледало „Само-съществуващия Властелин", всеки на свой ред става Свят.


ENUMA ELISH
When in the height heaven was not named,
And the earth beneath did not yet bear a name,
And the primeval Apsu, who begat them,
And chaos, Tiamut, the mother of them both
Their waters were mingled together,
And no field was formed, no marsh was to be seen;
When of the gods none had been called into being,
And none bore a name, and no destinies were ordained

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите