Повлияна от успехите на руската армия на Югозападния фронт, на 27 август 1916 г. Румъния се намесва във войната на страната на Съглашението. В съответствие с оперативните планове румънската армия трябва да насочи основните си усилия в Трансилвания, а с част от силите си да отбранява временно румънско-българската граница по р. Дунав и в Добруджа. След пристигането на усиления от руската армия се предвижда румънско-руските войски да преминат в настъпление в Южна Добруджа и да овладеят рубежа Русе–Шумен–Варна.
Съглашението планира действията в Румъния да се предхождат от настъпление на Солунския фронт, за да се ангажират повече български войски там. За да противодейства успешно на готвеното противниково настъпление, българското командване решава да проведе локални настъпателни операции с фланговете на Първа и Втора армия за скъсяване на фронта и подобряване оперативното положение на войските. За изпълнението на този замисъл от 17 до 27 август Първа армия провежда Чеганската операция, която поради слабата си подготовка има ограничен успех. По-успешни са действията на Втора армия, която на левия фланг настъпва съвместно с 10-а пехотна дивизия и до края на август овладява Драма, Сяр и Кавала.
Настъпателните действия на двете български армии сриват замисъла на съглашенското командване да активизира своите действия, с което да съдейства на Румъния спокойно да проведе мобилизацията и развръщането на своята армия. Нещо повече, създават се условия за нанасяне на масиран удар във фланг на съглашенските войски, но силите са крайно недостатъчни.
След обявената на 1 септември 1916 г. война на Румъния за българската армия възниква втори боен фронт, който получава наименованието Северен или Добруджански. За войната срещу Румъния войските на Централните сили са обединени в група армии отново под командването на генерал-фелдмаршал А. Макензен – същия, който ръководи войната срещу Сърбия. За бойните действия на Северния фронт от българска страна е определена Трета армия в състав 70 000 души, 204 оръдия и 145 картечници, която първоначално е и ядрото на групата армии. За усилването на войските на този фронт се предвижда на шестия оперативен ден да пристигне 6-и турски корпус в състав от две дивизии.
На 2 септември 1916 г. започва победният щурм на Трета армия.. В хода на приграничните сражения от 2 до 9 септември е нанесено решително поражение на превъзхождащите сили на противника. Само за две денонощия на 6 септември е овладяна силната крепост Тутракан. Румънско-руските войски понасят тежки загуби в жива сила и материални средства.. Продължавайки настъплението си, войските на Трета армия за две седмици проникват на дълбочина 130 км и излизат пред подготвената от много време Кобадинска позиция. След неуспешния опит от движение да се атакува противниковата позиция, Трета армия извършва прегрупиране и подновява настъплението си. Провежда се Кобадинската настъпателна операция, която завършва с успех.
Румънското командване е принудено да моли Съглашението да активизира своите действия на Македонския фронт. В резултат на тези искания на 12 септември започва настъпление на съглашенците срещу нашата Първа армия. Действията продължават до края на ноември, но не водят до постигане на решителни резултати.
След заемането на Кобадинската позиция Трета армия продължава настъплението си и на 25 октомври овладява Черна вода, след което в съответствие с предварителния план за войната срещу Румъния преминава към отбрана. На 23 ноември новосформираната Дунавска армия, в състава на която влизат българските 1-ва и 12-а пехотна дивизия, започва форсирането на Дунав. Развивайки настъплението си, тази армия на 6 декември овладява Букурещ, а на 15 януари 1917 г. достига р. Серет, където преминава към позиционни действия. На 15 декември Трета армия продължава своето настъпление и до 4 януари 1917 г. овладява цяла Северна Добруджа.



Не пишете на идиотица, а на кирилица !