|
В отговор на:
Колкото латиницата е английска азбука, толкова кирилицата е славянска.
През 1708 г. Руския цар Петър I решава да придаде на църковно- славянската писменост вид, максимално близък до латиницата.
Гражданската азбука – кирилицата на цар Петър I е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те).
Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата, например А (латинско А), В (латинското В), Г (обърнато L), Е, И (обърнато N), К, М, Н (латинското H), О, Р ( латинското P), С (латинското С), Т (латинското Т), У (латинското y), H (латинското H), Я (обърнато латинско R) и т.н.
Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.
Главните букви са уеднаквени със подобните им (външен вид) латински букви. Буквата Ѩ е заменена с Я и съвпадаща с огледално латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.
Въведени са и несъществуващите дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени от Петър I са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѯ, ѱ, ѳ.
Първата книга на кирилица - гражданска азбука е отпечатана през 1708 г.
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт на цар Петър I е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.
Естественото развитие на църковно – славянската писменост е било прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намирала) и прескачайки Възраждането, цар Петър I променя коренно славянската писменост.
По-този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да доприняся и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.
Азбуката, използвана в България традиционно до първата четвърт на 19 в., е старата църковно-славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ, Џ изобретени в западна България и Сърбия през 14-15 в.
Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи.
България взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ и премахва звуците Ы и Э.
След 9 септември народната власт премахва по идеологически причини отново буквата Ѫ и отново променя граматиката .
Редактирано от mihailo на 24.05.07 14:56.
|
Re:кирилицата - шрифтът на цар Петър I [re: Ray of Light]
