Аз не съм активен участник в дискусиите тук но мога да ти кажа собственото си виждане за автохтонните си възгледи:
1. Българският етнос е формиран тук
2. Няма никакви доказателства че етнонима е донесен от тюркоезични и ираноезични за сметка на това има такива че е възприет от местно население като до един определен период не е бил название на етнос а по скоро е бил някаква идея- например идеята за богопомазаност на тракийската но и на скито-сарматската аристокрация. След това е възприет като народностно название на голяма маса хора сред които има и ираноезични, има и тюркоезични и в това няма нищо ненормално да има и такива, но те не са някакви носители на етнонима. Вероятно идеята се е превърнала в народностно самосъзнание някъде примерно в 4-5 век но може и да е преди това. Във всеки случай в 5 век това вече е факт. За по-рано от 4-ти трябват доказателства. Теза- етнонима е от траки евентуално даки, гети и т.н.
3.Основен компонент на формиралия се български народ след възприемането на идеята е старото местно население на балканите+ вече достатъчно близките до него скито-сармати. Тезата за ролята на старото местно население се потвърждава и от генетика и от антропология и от етнография- народни обичаи и прочие.
4. На най-високо културно ниво към момента на образуване на етнос е старото местно население. И степните номади-иранци и тюрките и западните и източни славяни са на много по-ниско и доколкото говорим за етнос като културна категория то да се обявява ролята на тюрки и иранци за някаква съществена не ми звучи сериозно.
5. Относно езика- за езика на траките ако прочетем примерно Дуриданов- езика на траките по известни към 150 думи- към 70% съвпадение със стари и даже съвременни думи от балтийските езици- т.е. спада преди новата ера към една обширна зона където се говорят още недиференцирали се така да ги наречем балто-славянски езици. Езика в крайната южна зона се е променил най късно а в крайната северна (прибалтика) даже и сега се е запазил последна останка от въпросния архаичен език на балто-славянската общност.
След това- да кажем 1-5 век и по-късно западният и източен славянски се обособяват и отделят от балто-славянският, балтийските и те търпят изменения. Изменения търпят и старите балкански езици от същата стара общност не без влияние и на западни и източни славяни след 6 век но то едва ли е толкова основно. Т.е. българският= еволюция на старите местни езици+ в известна степен влияние и на източни и западни славяни. Но същият процес е протекъл и навсякъде другаде в източна Европа.
Все пак е показателно че и до днес според литовски учен е парадоксално че българският е най-близо до балтийските езици като фонетика ( а дали не беше и като граматика- не помня)- обяснението мисля ясно на кои се дължи- на запазилите до много късно архаичният балто-славянски език траки.

На фона на всичко това- търсене на изключителна някаква роля на преселници от Азия и подценяването на местният (населявалите Източните Балкани, днешните Румъния и Молдова, части от Украйна) ми изглежда нелепо.

Особено пък нелепо ми звучат тези в стил Петър Добрев - някакви хора от Бактрия се преселват на огромни маси до Украйна и после до Балканите- после милион иранци нахлуват в България. Много повече са от славяните, по културни са и накрая вършат най-странната и екстравагантна постъпка в историята на човечеството си- забравят иранския си и възприемат езика на малобройното и по-ниско културно славянско население- звучи като абсолютен виц но точно това се твърди. Да не говорим че митичните бактрийци вършат според него и по-екстравагантни и свръхестествени неща- милионите успяват някак си да си самоотстранят антропологичните типове, гените ... е няма що.