Колкото и странно да звучи, изборът на зидария обикновено зависи от материалните възможности. В периодите, когато империята има пари, се правят по-качествени зидарии и обратно. Особено характерен пример е т.нар. Тъмни векове на Византия - 7-9 век, когато масово се преминава от нов материал на сполии, тъй като хазната е празна, а за известно време даже изчезва паричното обръщение. Друг пример е постепенното изчезване на тухлата - един от методите за датиране е например честотата на тухлените пояси в т.нар. опус микстум - колкото повече, по-ранно се датира съответния строеж.
Българските канове впрочем са били доста богати, защото градежите в Плиска и Преслав са от най-скъпите - опус квадратум - които са напълно изоставени от Византия още след Юстиниан през 6 век.