Трика е, че адмирал в съвременния смисъл на тази дума тогава не е имало. До идването на сър Френсис Дрейк (сещаш се кога е живял той) адмирали не е имало. Тактиката на морските сражения е била... Сухоземна. Тоест-трябва да се вземе противника на абордаж и в ръкопашен бой да го победиш. Дори оръдията са използвани за тази цел-да се разкъсат ветрилата и такелажа на противника, за да се забави хода му, и да се вземе на абордаж. Затова корабите са били с голям обем, много висок борд (за да може да се скочи върху противниковия кораб) и площта на надводната част на кораба е била горе-долу равна на тази платната (което значи, че кораба е неизползваем освен когато вятъра духа откъм кърмата).

Първия съвременен боен кораб го правят англичаните (плаваща батарея, а не плаващ гарнизон) и първия адмирал в съвременния смисъл на думата е Френсиз Дрейк-човек без благороднически произход, но с опит в мореплаването. Тоест, сухопътните командири са поставени под властта на морския капитан докато се намират на кораба.

Тоест-до разгрома на Великата Армада при Гравелин не е имало рязка граница между морски и сухопътни командири. Всеки "адмирал" е водил битки по суша и обратно. Затова и нашенеца е водил флота-просто преди това се е представил добре в сражения по суша.

Whisky-for my men, and beer for my horses...