В нея се съхраняват огромно количество
български средновековни ръкописи.


Има, но не са регистрирани като български.
Регистрирани са като сръбски
или румънски.

През 60-те на ХХ век сърбите изнасят в Югославия
редица бълг. книги и църковни реликви, обявявайки ги
за сръбски. Каква е съдбата им, може само да се предполага ...
Същото става и в църквата ни в Сент Ендре и др.

Подобно нещо е смоменато и за гръцката културна и духовна
намеса в Македония спрямо книжнината ни.
Тъй че,
сърбите са имали от кого да се научат какво и как трябва да се
действа срещу българското културно наследство.

Пример :

На 24 октомври 1857 г. Димитър Миладинов се обръща с обширно писмо към българските първенци в Кукуш. В писмото четем: „Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни ... Гърците-архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум" (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста", в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна река, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Така гръцките архиереи, осакатявайки славянското духовенство, са ни отнели драгоценното богатство на нашата народност и оттогава са оцелели само следи от славянски книги, пазени в скрити места."