Ветсан

Повече известен под името Скитопол. Бил разположен на 2 мили западно от Йордан, на края на дола на Израел (една част от голямото поле Ездраелон), който се простирал от него до долът на Йордан в югоизточна посока. Ветсан е предназначен за Манасия, въпреки, че отведнъж не е подчинен - И.Н. 17:11,16; Съд. 1:27. Мъртвото тяло на Саул било окачено на стените му - 1Цар. 31:10,12; 2Цар. 21:12; 3Цар. 4:12. Сега мястото, където се е намирал този град се нарича Бейсан, и е около 24 мили на юг от Тивериадското езеро. Сегашното село има около 80 къщи, и жителите му живеят в бедност поради опустошенията на бедуините. Развалините на стария град обхващат голямо пространство покрай бреговете на рекичката, която тече около него, и към долът, те показват площта, на която е бил разположен около 3 мили в диаметър.

Ето още едно локализиране на библейския Скитополис:

ВОЙНАТА В ЮЖНА ТРАКИЯ



Ето още един поход на Макавей – Крум срещу областа Идумея (Македония),
“Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха; и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ. Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея (Македония), в Акраваим (Раковица), понеже те държаха в обсада Израиля (българите), нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им. Спомни си той и за злобата на синовете Веанови (Баня Лъджене), които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата. Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре. След това той премина при синовете на Амона (Махомия, Разлог) и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител. Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби; взе Иазер (Циропол, Господинци) и заселищата му и се върна в Иудея.”
По време на войната срещу Аварския каганат, братът на Иуда (Крум) Симеон провежда друг успещен поход против езичниците на Галилея (Галия).
“ Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки това известие:“събраха се против нас от Птолемаида и от Тир (Драч) и Сидон (Добровник) из цяла езическа Галилея, за да ни погубят”.Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.
Тогава Иуда каза на брат си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.
И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде ни се завърнем.На Симона отделиха за поход в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.
И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.Той ги гони до портите на Птолемаида (Родофор, или Ботрод в Албания), и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арбати (Хърватия) (иудеи) с жените и децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея (Тракия) с голяма радост.”
Във Втора книга Макавейска можем да проследим и един друг военен поход на Крум.
“Иопийци (Солунци) пък извършиха такова безбожно дело: поканиха живеещите в тях иудеи (българи) с жените и децата си да влязат в приготвените от тях ладии, като че нямаха против тях никакво зло намерение. А когато иудеита се съгласиха, понеже желаеха да запазят мир, и нямаха никакво подозрение, тогава, по обща присъда на града, иопийци, като отплуваха, издавиха ги - не по-малко от двеста души. Като узна Иуда за тая жестокост, извършена над еднородци, обади за това на ония, които бяха с него, и, като повика праведния Съдия Бога, отиде против мръсните убийци на братята му, запали нощем пристанището и изгори ладиите, а побягналите в тях погуби. А понеже това място беше затворено, той си отиде, с намерение пак да дойде и да изтреби всички иопийски граждани. Като се научи пък, че жителите на Иамния (Морунец, Кавала) искат по същия начин да постъпят с живеещите там иудеи, той нападна нощем и иамнийци и им запали пристанището с корабите, тъй че пламъкът се виждаше от Иерусалим - на двеста и четирийсет стадия. (Това със стадиите е по-късна добавка.)
А когато се отдалечиха оттам на девет стадии, отивайки против Тимотея (Стефан), нападнаха ги араби, не по-малко от пет хиляди и петстотин конници. Битката беше жестока, и когато ония, които бяха с Иуда, с Божия помощ одържаха победа, то победените номади араби молиха Иуда за мир, обещавайки да им доставят добитък, па и с друго да им бъдат полезни. Иуда, като виждаше, че те наистина могат да им бъдат в много неща полезни, съгласи се да сключи мир с тях; а като сключи мир, те си отидоха в шатрите. Той нападна още един град с укрепен мост, ограден със стена и населен с разни народи; градът се наричаше Каспин (Ксанти). Жителите, надявайки се на яките стени и на събраните в запас храни, постъпиха твърде дръзко, като злословеха ония, които бяха с Иуда, богохулстваха и говореха неприлични думи. Но ония, що бяха с Иуда, като призоваваха на помощ Великия световен Владика, Който без стенобойни машини и оръдия разруши Иерихон във време на Иисуса, зверски се нахвърлиха върху стените. С помощта Божия те превзеха града и извършиха безбройни убийства, тъй че близкото езеро, широко две стадии, изглеждаше като че с кръв пълно. Като отидоха оттам на седемстотин и петдесет стадии, дойдоха в Харан (Вира, Фере), при иудеите, наречени тубини; ала не завари там Тимотея, който, без да стори нещо, се отдалечил от тая страна, като оставил впрочем на едно място твърде силна стража. Затова Доситей и Сосипатър, двама от Макавеевите предводители, отидоха и избиха оставените от Тимотея в крепостта човеци, повече от десет хиляди. Тогава Макавей, като раздели войската си на части, постави ги над тия части и удари на Тимотея, който имаше със себе си сто и двайсет хиляди пешаци и хиляда и петстотин конници. Като узна Тимотей, че Иуда се приближава, отпрати жените и децата и другия обоз в тъй наречения Карнион (Аркадиопол, Люлебургаз), понеже тая крепост беше незгодна за обсада и непристъпна поради теснотата на цялата местност. Но щом се показа първият отряд на Иуда, страх нападна враговете и ужас ги обзе пред появата на Всевишния: те удариха на бяг, втурвайки се едни насам, други нататък, тъй че повечето биваха убивани от своите, пронизвайки се взаимно с острите си мечове. Иуда настойчиво продължаваше да гони, да убива беззаконните, и погуби трийсет хиляди души. Сам Тимотей падна в ръцете на ония, що бяха с Доситея и Сосипатра, и с голяма хитрина молеше да го пуснат жив, защото при него се намирали родителита и братята на много (иудеи) , и на някои братя, и те не ще бъдат пощадени, ако той умре. След това с много думи ги увери в обещанието си, че ще ги върне непокътнати, те го пуснаха, за да избавят братята си. След това Иуда отиде против Карниона (Аркадиопол) и Атаргатиона (Булгарофигон, Бабаески) и погуби двайсет и пет хиляди души. След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон (Одрин), дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели. Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с помощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди. Като се дигнаха оттам, те се нахвърлиха върху града на скитите (Валсена, Главан), който беше на шестотин стадии от Иерусалим. Но понеже живеещите там иудеи свидетелствуваха за доброто разположение на скитските жители към тях и за кротките обноски с тях през неволни времена, то, като им поблагодариха и ги помолиха и занапред да бъдат благосклонни към техния род, те тръгнаха за Иерусалим, защото наближаваше празникът на Седмиците.” Нека някой преподавател по библейска археология да се опита да обясни, къде в Палестина се е случило това и съм сигурен, че няма да може. А виждате на картата на България колко е лесно.
Дали Крум се е подвизавал в тази част на Византия можем да видим от една анонимна хроника от онова време: “След като разрушили и опожарили и него (Асирон), както и много други крепости, те продължили да вървят десет дни и стигнали до възвишението Ганос. Там намерили скрити много хора и почти целия добитък на Тракия; избили хората, а добитъка, който бил многоброен, отвлекли и изпратили в България заедно с много жени и деца. След това отишли в Хексамил и стигнали до Абидос. После завили нагоре по Хеброс (Марица) и разрушили всички крепости от най-малката до най-голямата чак до Одрин. Те намерили града здраво укрепен и го обсадили. След като прекарали много дни в безуспешна обсада, те сложили метателни машини и започнали военните действия срещу града. Тогава жителите на града, притиснати, без помощ отникъде и умиращи от глад, се предали. Българите взели всички пленници - безбройно множество хора заедно с цялата покъщнина - и ги преселили в отвъддунавска България... Между другото, когато през зимата настъпили хубави дни и реките нямали много вода, българите излезли с тридесетхилядна армия, облечена цялата в желязо. Те стигнали до Аркадиопол (дн. Гр. Люлебургас) и....”




Като се дигнаха оттам, те се нахвърлиха върху града на скитите, който беше на шестотин стадии от Иерусалим. Но понеже живеещите там иудеи свидетелствуваха за доброто разположение на скитските жители към тях и за кротките обноски с тях през неволни времена, то, като им поблагодариха и ги помолиха и занапред да бъдат благосклонни към техния род, те тръгнаха за Иерусалим, защото наближаваше празникът на Седмиците.

Къде е този град?

От Википедия:

История

Село Главан има древна история. За селото се споменава в османски данъчни регистри от 14-15 век. В близост до него се е намирал кръстопътят на древните пътиша Виа Понтика и Виа Милитарис, като за тяхната охрана са били построени 2 стражеви крепости, по-запазената от които е Балзена.

Тази крепост отстои на 3-4 км от стария римски военен път. "Балзена" е била с двойни стени дебели около три метра. От изток на запад стените са тройни с кули и бойници. По времето, когато селяните започнали да строят къщи от камък стените на крепостта били постепенно разрушаване, за набавяне с камъни. Към 1920г. археологически екип от София установява, че стените на крепостта се издигат на височина към три метра. През средновековието крепостта е имала ключово значение и покрай нея възникват няколко малки селища. Едно от тях се е намирало на територията на днешните местности: "Бекчийницата" и "Трацов Кладенец". Двете местности се намират на около километър западно от селото. Останки от древни селища са открити в местностите" "Циганското дърво", "Читашки юрт", "Могилите", "Чешката река".

В близост до селото са открити останки от тракийски град, наречен „Гласин“, впоследствие и „Главин“, от където произлиза и името на селото. Към 16-ти век в източния край на селото, на около 2 км югоизточно от гробищата на Войводово възниква селище, което в турските регистри фигурира под името "Юзелан". По много спомени на стари хора и по предания от техни прароднини селото е било тормозено често от турците. По време на кърджалийте е било опожарявано.[източник