|
Чакали те, чакали да дойде Царя (Царството му е извън разбиранията ни). Чакали, и с представи се изпълвали. Мислите им преливали и се материализирали. Сътворила се стена. Стена - барелеф. Сцени разни. Как предвождани от Него те се избавят от подтисника, следват битки, победи, завладявания на територии... Растяла стената, описала се около тях, като крепост станала. Крепост-затвор. Тогава дошъл... Те не разбрали, че е Царя. Той съвсем не приличал на изображенията от стената. Помислили го за враг и...
Очакването е енергия, сила, течаща вода. Не можеш да я спреш. Не я ли посветиш – тя те завладява. И така...
Малка им била стената и решили те да си построят по-голяма, която да обиколи целия Свят. Речено... и до ден днешен строят, зидат. Като не приели Истинското Царство, ето на... правят си свое, подобие някакво си.
Не знам до къде са стигнали, но май малко остава, и обръчът ще се затвори.
Да ги мразя ли. Не. Те не знаят, че са роби.
Ще да разкажа още една приказка:
Лукавият насилил човеците, за да му робуват. Но имало и такива хорица, които трудно се давали. И оня сътворил поредната измама: Направил така, че Човекът да е сам роб на себе си, да слуша само себе си, че да не би да го привлече гласът на Царя, да чуе и да се събуди. Кой ще го разбуди юнака.
Има един единствен начин да се развали злата магия, да се разруши стената. Тайната на ЧУВАНЕТО, ПАЗЕНЕТО.
Че ИЗВОРИТЕ от сърцето потичат.
Отдавна ме глождеше следният въпрос: „Винаги ли, животът ще е двойнствен, а диханието между две сили - две воли”. И преди да попитам за това един човек, той взе, че ми отговори чрез поведението си. Видях как се раздели на две личността му. Лицето му изчезна. Сякаш театър играеше, за да ми яви какво е в мене. Погледнах се като в огледало. Не, не ми хареса. Намразих това състояние. Нито е да, нито – не.
Как се избавя Човек от робство. Или цялата му същност се събужда, или остават в него да живеят предателите, изгарящи паметта му (подобно както се горят вагони с българска история).
Не, не може Човек вечно на две да е. Ако и да има той две очи, две ръце, две нозе, ЕДНО му е сърцето.
Скръб ми е за раздвоения. Като да е насред улица. Насреща му - кола, а той... нито на ляво, нето на дясно. Не, не умирай Човеко, не си търси безсмислената смърт, че може земният ти живот да е един единствен само кръстопът. Каквото избереш - това ще ти е и на оня Свят. Стани ми, стани ЛАЗАРЕ, че ПЪТ те чака.
|
Очакване