|
Ти бил ли си при Термопилите, че така безпардонно боравиш с някакви числа или коментираш чужди изследвания?
По-добре от Херодот ли знаеш какви са били силите на персите /че не са били 3 000 000 ясно, но как пък реши, че са 300 000/; или пък знаеш за мотивите на Гърците, да изберат точно този проход, за да забавят армията на Ксеркс?
В крайна сметка елините са постигнали своето. Задържали са персите, реорганизирали са отбраната си и разгромили нашественика при Саламин и Платея.
Кой си ти, че скачаш срещу подвига на спартанците и съюзниците им?
А иначе малко за персийката армия, за да придобием представа с какъв противник са си имали работа гърците всъщност:
Персийската армия се попълвала се посредством набор от сатрапиите /провинциите/ и била огромна дори по съвременни мащаби. Голяма част от войниците обаче не била добре подготвена, което обяснява пораженията на персите при сблъсък с по-малобройни, но по-добре организирани гръцки и македонски войски. Пехотата се деляла на хилядни подразделения /хазарабам/, които от своя страна се деляла на стотни /сатаба/, съставени от отряди с по 10 човека /датхабам/. Пехотата била гръбнакът на армията, поддържали я отрядите стрелци /продължение на асирийската традиция/. Предната линия на пехотните подразделения се наричала спарабара - носещи т. нар. спара /плетен правоъгълен щит с опъната кожа върху него, закриващ тялото от шията до бедрото/ и дълго до 2м. копие. Имали и късо подобие на сабя - фалсион. Всяко поделение от по 10 човека /датхабам/ било командвано от датхапатис /десетник/. Зад тях се разполагали стрелците, които обстрелвали противника.
Проблемът при пехотинците бил в липсата на броня, поради което те не могли да устоят на атаката на тежковъоръжените гръцки и македонски хоплити. Дори царската гвардия - т. нар "Безсмъртни" са били без доспехи. Въоръжени с копие, щит и лък те били фанатично предани на Царя на Царете:
Освен перси и мидийци войска предоставяли и покорените страни, като те по правило боравели със традиционното за тях оръжие - арабски стрелци, лидийски хоплити, тракийски пелтасти...
След пораженията при Маратон и Платея, където за победата на гърците решаваща роля изиграли по-доброто въоръжение и високия боен дух, персите направили опит да попълнят липсата на тежка пехота за сметка на карийски и гръцки наемници, а също и създаването на собствени отряди - такабара - въоръжени с дълги копия и така /голям кожен щит/.
При Исос срещу Александър Македонски на страната на персите се биели 30 000 гръцки наемници.
Съществували и т. нар. кардака - млади благородници изпълняващи роля на царска гвардия, въоръжени според Ксенофонт с две метателни копия, лък и бойна брадва.
Конницата на персите била използвана съвместно със стрелците и пехотата и могла ефективно да противостои на степните народи, но пък се оказала абсолютно неефективна срещу тежковъоръжената пехота на гръцките полюси. В кампаниите на Дарий и Ксеркс конните стрелци и копиехвъргачи се използвали ограничено, в повечето случаи били без броня и не могли да навредят особено на фалангата. Конят на т. нар масистий /персийски конник/ бил едро животно, издържащо бронята на воина. Те се отглеждали в Мидия и се финансирали изцяло от царската хазна.
Към 4в пр. н. е. персите изобретили и ламеларната броня, която била лека, здрава и не ограничавала движенията на кавалериста, въпреки че закривала ръцете и краката му. Но конницата все прилагала конно-стрелковата тактика на мидийците, а не се използвала за нанасяне на фронтален удар, както катафрактите в последствие.
Персите използвали и колесници /пак наследство от асирийците/, но те нямали стрелци, а били предназначени да побият строя на противника. Били масивни, теглени от 4 коня. Отстрани за осите им били прикрепени сърпове или коси, които подрязвали краката на пехотата. Но тези съоръжения били доста тромави и уязвими за стрелците и копиеносците.
Facta, non verba!
|
Re: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПЪРВО [re: Cтapинap]
(PRAEFECTUS URBI)
